Седмият папирус

Сапьора пое грижата за строителните материали и тежкото оборудване. Тесай стоеше плътно до него, за да превежда нарежданията му на носачите, които изнасяха всичко по посока на каменната кариера — до мига, в който техниката щеше да влезе в действие, мястото щеше да се ползва като склад и скривалище едновременно. Падна мрак, а повече от половината багажа стоеше по поляните, както го беше изхвърлила Голямата Доли от търбуха си. За всеки случай Мек нареди нощна стража из целия дол, останалите членове на експедицията уморено се отправиха към лагера.

Вечерта всички получиха по една-две глътки уиски и благодарение на добрата храна, която успяха да си приготвят, се почувстваха поосвежени. Никълъс спусна мрежата над гумения си дюшек и си легна с усмивка на уста. Операцията започваше да се развива по план.

На другия ден го събудиха песните на монасите, които извършваха утринната си служба.

— Явно няма да ни е нужно да навиваме будилници — измърмори недоволно той и тръгна към брега на реката, за да се измие и избръсне.

Слънцето огря със златистите си лъчи насрещните склонове. Двамата с Мек вече бяха заели места в наблюдателницата в горния край на дола и оглеждаха синьото небе. По план Джени трябваше да пренощува в Розейрес и да чака хората на Мек да натоварят обратно на самолета контейнерите, донесени при първото му идване от Малта. Това се оказа една от най-опасните части в цялата операция. Колкото и да уверяваше Мек, че в района военното присъствие е кажи-речи символично, достатъчно беше само някой случаен судански патрул да се натъкне на Голямата Доли, за да се превърне цялото предприятие в пълна катастрофа. Затова, когато из въздуха се разнесе познатото бръмчене на самолетните перки, и двамата усетиха как сърцата им подскачат от радост в гърдите.

Голямата Доли се приготви за първото си преминаване над дола и малко след като задмина кръстовете от кварц, от корема й изхвърча големият жълт трактор.

Никълъс замръзна на място и успя да си поеме дъх едва когато петте парашута се разпънаха и машината сякаш се закова на едно място в пространството. Тракторът се замята като махало из въздуха, люлеейки се на дългите изкуствени въжета и монасите хорово възкликнаха, когато колелата му се удариха в пръстта и вдигнаха гъст облак прах наоколо.

Сапьора бе застанал до Никълъс и бе закрил очите си, страхувайки се какво ще се покаже, щом прахът се разсее.

— Майната му! — изруга той тихо, но доста зловещо.

— Това заповед ли беше или само пожелание? — попита Никълъс в не особено весело разположение на духа.

Щом и последното пале бе изпратено по предназначение и самолетът отново забърза към небосвода, той се свърза с Джени по радиото.

— Сърдечни благодарности, Доли. Благополучно завръщане у дома.

— Ако е рекъл Господ! — отвърна му Джени.

— Ще ти се обадя, когато дойде време за прибиране.

— Ще чакам с нетърпение — обърна му гръб Голямата Доли. — Успех!

— Е, а сега да видим какво е останало от любимия ти трактор — потупа утешително Сапьора по рамото Никълъс и заслиза към ниското.

Жълтата машина се бе обърнала на една страна и от мотора й обилно течеше масло. Напомняше на метален динозавър, пронизан право в сърцето.

— Можеш да ме оставиш. Ще взема десетина от черните ти приятели да ми помагат и ще видя какво може да се направи — Даниъл едва говореше. Беше застанал пред преобърнатия трактор, все едно присъстваше на погребението на любимата си.

Не се върна в лагера дори за вечеря. Тесай напълни една паница с неквасен хляб и животинска мазнина и отиде да му я занесе. Никълъс се замисли дали да не отиде да помогне на приятеля си, но от горчив опит знаеше, че понякога Сапьора държи да бъде оставен сам. Моментът беше точно такъв.

Едва в края на нощта лагерът изведнъж беше огрян като с прожектори. Цялата долина проехтя от мощния рев на дизелов двигател. Плешивото теме на Сапьора се бе покрило с дебел слой прах и мръсотия, но това не му пречеше да хвърля във всички посоки заканителни искрици с погледа си. Жълтият трактор се настани в самия център на лагера и шофьорът му гордо извика от високата си седалка:

— Добро утро, мерзавци и красавци! Пижамите събличайте, чорапите навличайте! Да строим бент.

Бяха им нужни цели два дни да съберат всички палети, изсипани по дължината на дерето и да ги отнесат в древната кариера. Там те бяха грижливо подредени според великия план, който Никълъс и Сапьора бяха изготвили преди заминаването им от Англия. Беше от жизнена важност двамата да знаят кое къде точно се намира, за да могат при нужда веднага да го използват. Междувременно самият Сапьор работеше на строителната площадка: пресмяташе как да бъдат наредени основите, забиваше разграфени дървени летви в бреговете на реката и изчисляваше за последен път разстоянията с дългата си метална рулетка.