Читаем Седмият папирус полностью

След като поднесоха на ранените супа и хляб с масло, тя прие с радост чашата горещ чай, която й предложи. Докато двамата със Сапьора шумно сърбаха, Никълъс ги изостави и отиде в пилотската кабина.

— По кое време ще стигнем египетската граница? — попита той.

— След четири часа и двадесет минути — уведоми го Джени.

— Има ли някакъв начин да не навлизаме в египетското въздушно пространство? — подхвърли ненадейно.

Джени толкова се изненада от въпроса, че се извъртя на седалката си да го погледне по-добре.

— Е, винаги мога да свърна на запад и да посетя полковник Кадафи. Това, че ще изгубим поне седем часа, разбира се, не е от значение, пък като ни свърши бензинът, ще кацнем на почивка в Сахара. — Той смигна на приятеля си и го изгледа изпитателно. — Кажи, момче, какво те вдъхнови да ми зададеш толкова глупав въпрос?

— Нищо особено, просто ей тъй за разнообразие.

— Доста странен начин да си разнообразяваш живота — смъмри го Джени. — Има неща, с които не бива да се шегуваме.

Никълъс го потупа по рамото.

— Забрави.

Когато се върна в голямата кабина, Сапьора и Роян бяха поседнали на две от сгъваемите койки, закачени за стената. Празната чаша на Роян стоеше на пода в краката й. Никълъс седна до нея и тя протегна ръка да пипне окървавената превръзка под устата му.

— Няма да е зле да те прегледам.

Свали почервенелия парцал от лицето му и с умелите си хладни пръсти започна нежно да опипва възпалената му кожа. Проми зашитата рана със спирт и сложи лепенка отгоре й. Оставил се на лекарските й манипулации, Никълъс се чувстваше доста гузен.

Пръв изпита ефекта от погълнатото приспивателно Сапьора. Без да каже нищо, той се изпъна на леглото и затвори очи. Скоро тихото му хъркане огласи помещението. Няколко минути по-късно и Роян се отпусна лениво на рамото на приятеля си. Той я изчака да заспи дълбоко, намести я върху възглавницата и вдигна краката й от пода на койката. За всеки случай дори я зави с одеялото. През цялото време тя не помръдна и той дори се уплаши да не е прекалил с дозата.

Най-накрая се реши да я целуне по челото.

— Как бих могъл да те мразя? — прошепна той на нечуващото й ухо. — Каквото и да сториш, вече ми е невъзможно да не те обичам.

Отиде до тоалетната и залости вратата зад себе си. Имаше достатъчно време. Двамата щяха да хъркат още поне няколко часа, а Джени и Фред бяха като вързани за командното табло, пък и си бяха пуснали любимата касетка с гласа на Доли Партън.

Никълъс свърши със задачата и веднага погледна към часовника си. Оказа се, че операцията му е отнела цели два часа. Пусна капака на тоалетната чиния и грижливо си изми ръцете. Огледа тясното помещение и отключи.

Сапьора и Роян лежаха, както ги беше оставил, и нямаха намерение скоро да се събуждат. В пилотската кабина Фред свали слушалките и му се усмихна съучастнически.

— Това е то, нилската вода. Като те хване разстройството, можеш да си прекараш часове в клозета. Даже се изненадвам, че е останала плът по тялото ти.

Никълъс се направи, че не разбира намека, и отново се надвеси над главата на Джени.

— Къде се намираме?

Джени забоде дебелия си показалец в някаква точка от картата, разгъната пред корема му.

— Още малко и ще се измъкнем — успокои той клиента си. — След час и двадесет минути минаваме границата.

Никълъс обаче нямаше работа и остана да прави компания на скучаещите пилоти. Най-сетне дойде заветният миг, когато Джени трябваше да изиграе поредната си роля. Грабна микрофона на радиостанцията и заговори на близката контролна кула.

— Ало, Абу Симбел! — избоботи той на арабски с подчертан катарски акцент. — Тук е Зулу-Вино-Униформа-Пет-Нула-Нула.

Дълго време обаче никой не му отговори. Джени чакаше, чакаше и накрая отбеляза:

— Оня хубостник сигурно си е довел някоя в кулата и сега го чакаме да си обуе гащите.

Чак на петото му повикване се чу отговор от летището в Абу Симбел. При започналия разговор Джени отново се захвана да измисля врели-некипели и да се прави на неориентиран арабин от Персийския залив.

След пет минути разправии диспечерът най-накрая го пусна да върви на север, но изрично го предупреди „да се обади отново при Асуан“.

Още един час продължиха да летят без проблеми, но нервите на Никълъс бяха изопнати до крайност.

Изведнъж, без всякакво предупреждение, пред носа на Голямата Доли просветна сребърна стрела. Изпод херкулеса се беше появил боен изтребител, който мина почти отвесно пред очите на тримата мъже в кабината. В следващия миг още два го последваха и от опасната близост Доли едва не попадна в дирите им. Друго, освен да напсува безумните пилоти, Джени не можа да се сети.

Всички добре познаваха модела на изтребителите — МИГ 21 — с цветовете на египетските военновъздушни сили. Под крилата им заплашително висяха ракети „въздух-въздух“.

— Неидентифициран самолет! — изрева Джени в микрофона. — Следваш опасен курс. Представи се.

Тримата в кабината се обръщаха и се опитваха да проследят движението на египтяните. Трите изтребителя почти излязоха от видимост, когато промениха посоката си и в бойна формация се приближиха повторно към тях.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Библиотекарь
Библиотекарь

«Библиотекарь» — четвертая и самая большая по объему книга блестящего дебютанта 1990-х. Это, по сути, первый большой постсоветский роман, реакция поколения 30-летних на тот мир, в котором они оказались. За фантастическим сюжетом скрывается притча, южнорусская сказка о потерянном времени, ложной ностальгии и варварском настоящем. Главный герой, вечный лузер-студент, «лишний» человек, не вписавшийся в капитализм, оказывается втянут в гущу кровавой войны, которую ведут между собой так называемые «библиотеки» за наследие советского писателя Д. А. Громова.Громов — обыкновенный писатель второго или третьего ряда, чьи романы о трудовых буднях колхозников и подвиге нарвской заставы, казалось, давно канули в Лету, вместе со страной их породившей. Но, как выяснилось, не навсегда. Для тех, кто смог соблюсти при чтении правила Тщания и Непрерывности, открылось, что это не просто макулатура, но книги Памяти, Власти, Терпения, Ярости, Силы и — самая редкая — Смысла… Вокруг книг разворачивается целая реальность, иногда напоминающая остросюжетный триллер, иногда боевик, иногда конспирологический роман, но главное — в размытых контурах этой умело придуманной реальности, как в зеркале, узнают себя и свою историю многие читатели, чье детство началось раньше перестройки. Для других — этот мир, наполовину собранный из реальных фактов недалекого, но безвозвратно ушедшего времени, наполовину придуманный, покажется не менее фантастическим, чем умирающая профессия библиотекаря. Еще в рукописи роман вошел в лонг-листы премий «Национальный бестселлер» и «Большая книга».

Антон Борисович Никитин , Гектор Шульц , Лена Литтл , Михаил Елизаров , Яна Мазай-Красовская

Фантастика / Приключения / Попаданцы / Социально-психологическая фантастика / Современная проза