Sedmiyat pechat

- Не, точ но обрат нот о! - възкликна той. - Когато ч ух, че Надя е загинала, а т и си жив, т ова още повече

затвърди в мен убеждението, че си затънал до гуша в лайната. Как иначе можех да си обясня факта, че са

те оставили жив? Оцеляването ти ми се струваше доказателство за вината ти.

Томаш се усмихна.

- Каква бъркот ия само.

- Затова те привлякохме тук, в Австралия. Но този път вни мателно се подготвихме. Свързахме се

първо с Интерпол, които ни казаха, че никога не са те наемали, и това потвърди най-лошите ни

подозрения. Ето защо застрахователните компании изградиха такава сложна схема за сигурност в

Сидни, като ангажираха всичките си хора и се свързаха с австралийската полиция. Дори наехме един

тип да те следи из града.

- Да не искаш да кажеш, че онзи т ип...

- Същият - усм ихна се Филипе. - Искахме да вид им как ще реагираш, кат о усет иш, че си следен. Доста

си поговорих с теб, очаквайки нещо да се случи. Но за наше съжаление, нищо не се получи в Сидни.

- И тогава те загложд иха съмнения.

- А не, съвсем не. Помислих, че убийците искат да стигнат и до Джеймс, поради което решихме да

влезем в играта и предприехме план В. Доведох те тук, в Юлара, и отидохме в онази къща в очакване на

събитията. Искахме да видим дали ще привлечеш гангстерите, за да хванем всички накуп.

- Не смяташ ли, че това е било малко рисковано? А ако ония т ипове бяха прист игнали там и ни бяха

убили веднага?

- Разбира се, че беше рисковано. Но това беше цената, коя то трябваше да плат им, за да се освободим

веднъж завинаги от преследвачите. Ако не рискувахме, с каква друга примамка можехме да заловим

убийците? Дилемата беше сега или никога.

- Прав си.

- Освен това, ставаше въпрос за конт ролиран риск. Полицията имаше микрофони навсякъде из къщата

и скрити агенти наоколо. Планът беше да ви привлечем вътре и да ви накараме да си признаете всичко, а

после да ви отведем при Олга, под предлог че там са направени тестовете за извличане на енергия от

водорода. - Отново махна някъде назад. - Ей там, на онази поляна, щяхме да ви заловим.

- А ако ония т ипове не бяха поискали да дойдат до Олга, ако бяха решили да ни убият в къщата?

Филипе сви рамене.

- Вече ти казах, Казанова, че става въпрос за риск, който трябваше да поемем. Не забравяй, че

австралийската полиция подслушваше разговора и имаше свои хора наблизо. Ако нещо се беше

объркало, щеше да се намеси за секунди.

- Да, разбирам - отбеляза Томаш. - Ето защо беше толкова спокоен, когато се появи Орлов...

- Разбира се.

- А аз, глупакът , се възхищавах на куража т и.

Филипе се разсмя.

- Със здрав гръб зад нас всички сме куражлии.

- Така си е.

- Но когато се появи онзи дебелият...

- Орлов.

- ...с горилите си, бързо се досетих, че нямаш нищо об що с тях.

- Значи разбра все пак? - пошегува се Томаш. - Ти си гений.

- Нали?

- Гений си, но нещата можеха да свършат зле.

- Не може всичко да е на шест. Но нали всички сме живи, т ова е важно.

Томаш погледна към Игор, проснат по очи на метър разстояние.

- А останалите руснаци? Какво стана с тях?

- Двама са мъртви, ед ин е ранен, а четвъртият бе заловен невредим.

- А Орлов? С него какво се случ и?

- Дебелата свиня?

- Същият.

- Той е раненият. Прострелян е в ръката.

- Каза ли нещо?

- Още не - отвърна Филипе. - Но не бери грижа, австра лийците ще го накарат да пропее.

Дочуха гласове и обърнаха глави по посока на звука. Беше лекарят, придружаван от двама полицаи,

единият от които носеше манерка.

Тримата се приближиха и лекарят, мъж с изрусена брада и стетоскоп, висящ на врата му, погледна

въпросително Томаш.

- Вие ли сте паднали отгоре?

- Май съм аз.

Лекарят смени изражението си.

- Тук няма един, който да е с всичкия си - възкликна той. - Не е трябвало да докосвате ранения. -

Австралиецът клекна до Томаш и огледа тялото му с поглед на познавач. - Някъде да ви боли повече?

- Да. Левият крак.

Лекарят се вгледа внимателно в крака. След това се обърна към единия от полицаите, които

наблюдаваха Томаш с любопитство.

- Носилката?

- Носят я, докт оре.

Лекарят отново прехвърли вниманието си върху крака.

- Ще трябва да предприема нещо - каза той.

Разгледа внимателно положението на тялото на Томаш и пос ле с изключително внимание докосна

крака и го дръпна.

- Ооох! - изстена Томаш, виждайки звезд и посред бял ден.

Епилог

ПЪРВИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ГО ВИДЯ ДА ВЛ ИЗА В ДОМА, беше гос пожа та от реце пцията. Тя бе жена на сред на

възраст и доста приказлива, поради което често ставаше изповедник на близките на настанените в дома.

- Добро ут ро, професоре - поздрави тя дружелюб но. - Повече от месец не съм ви виждала насам.

- Два месеца - поправи я Томаш, под пирайки се на патериците си т ип „канадка―. - Бях в чужбина

дълго време.

Жената от рецепцията изгледа с любопитство патериците и гипсирания му крак.

- Какво се е случ ило с вас? Кола ли ви е блъснала?