Сенчести души (Книга шеста)

Бони вече беше толкова спокойна, че отпусна дребната си ръка върху издължените тесни пръсти на Мередит. И силно ги стисна.

— Зная, че можеш сама. Само че аз съм тази, която трябва да влезе. Тя покани мен.

— Да. — Мередит леко и елегантно изви устни. — Тя винаги е знаела къде да забие ножа. Но каквото и да стане, Каролайн сама си е виновна. Нека все пак да се опитаме да й помогнем, за нейно, а и за наше добро. Пък после ще се опитаме да я убедим да приеме помощта ни. А след това…

— След това — заключи Бони тъжно — няма да има нищо за разказване. — Отново се вгледа в къщата на Каролайн Форбс. Изглеждаше й… някак си деформирана… все едно я виждаше в криво огледало. Освен това излъчваше лоша аура: черни ивици върху фон от грозни сиви и зеленикави отсенки. Бони никога преди не беше виждала друга къща с толкова много лоша енергия.

От нея лъхаше студ, като от камера за дълбоко замразяване в склад на месарница. Момичето не можеше да се отърси от усещането, че ако можеше, тази зла къща щеше да изсмуче жизнените й сили и да ги вледени.

Остави Мередит да натисне звънеца. Отвътре отекна едва чуто ехо. Гласът на госпожа Форбс проехтя като от пещера. Къщата също приличаше на отражение в криво огледало, помисли си Бони, ала още по-странно беше чувството, което я връхлетя. Ако затвореше очи, щеше да си представи много по-обширно пространство, със силно наклонен под.

— Дошли сте да видите Каролайн — рече госпожа Форбс. Видът й шокира Бони. Майката на Каролайн приличаше на старица с посивяла коса и сбръчкано пребледняло лице. — Тя е в стаята си. Ще ви заведа — продължи майката на Каролайн.

— Но, госпожо Форбс, ние знаем къде е… — Мередит млъкна, защото Бони стисна ръката й. Дребничката, съсухрена жена ги поведе навътре. Едва тогава Бони осъзна, че тя почти нямаше аура. Сърцето й се сви. Толкова отдавна познаваше Каролайн и родителите й. Как се бе стигнало до такава промяна?

Не, не бива да избързвам и да заклеймявам Каролайн, каквото и да е направила, мислено се зарече Бони. Независимо какво е то. Дори и… да, дори и след онова, което причини на Мат. Ще се старая да си спомням само доброто, което съм видяла от нея.

Обаче се оказа трудно изобщо да мисли в тази къща, камо ли да си представя само добри преживявания. Бони много добре знаеше, че стълбището се изкачва нагоре. Виждаше ясно всяко стъпало пред себе си. Само че, странно, останалите й сетива й подсказваха, че всъщност слиза надолу. От това ужасяващо усещане главата й се замая — да се взира в стръмното нанадолнище, докато в същото време виждаше как краката й я изкачват нагоре.

Освен това долови странната и остра миризма на развалени яйца. Целият въздух наоколо бе пропит от тази воня.

Вратата на стаята на Каролайн беше затворена. Пред нея, на пода, бе оставен поднос с чиния с храна, с вилица и нож за разрязване на месо. Госпожа Форбс избърза пред Бони и Мередит, грабна подноса, отвори вратата на отсрещната стая и го остави вътре. Все така нервно затвори вратата след себе си.

Но миг преди подносът да се скрие от погледа й, на Бони й се стори, че зърна някакво помръдване върху купчината храна в порцелановата чиния.

— Дъщеря ми почти не говори с мен — изрече госпожа Форбс със същия безжизнен глас, с който ги посрещна на прага на къщата. — Но тя каза, че ви очаква.

Все така забързано мина покрай тях и ги остави сами в коридора. Вонята на развалени яйца — не, на сяра, едва сега се досети Бони — се усили още повече.

Да, беше сяра — помнеше този смрадлив мирис от часовете по химия през миналата година. Но как такава ужасяваща миризма бе проникнала в изискания дом на госпожа Форбс? Бони се извърна към Мередит, за да я попита, но приятелката й вече клатеше глава. Бони отлично познаваше това изражение.

Не казвай нищо.

Бони преглътна, избърса навлажнените си очи и зачака, докато Мередит предпазливо завъртя дръжката на вратата на стаята на Каролайн.

Вътре бе много тъмно. Все пак от коридора проникна достатъчно светлина, за да види, че завесите са подплатени с непрозрачните драперии от леглото. Леглото бе празно.

— Влезте! И веднага затворете вратата!

Беше гласът на Каролайн, с типичния й язвителен тон. Бони изпита силно облекчение. Стаята не се разтърси от мощен басов мъжки глас или от вой на животно, а прозвуча раздразненият глас на Каролайн, както когато беше в лошо настроение.

Бони пристъпи в полумрака, стелещ се пред нея.

5

Елена се премести на задната седалка на ягуара и си облече под нощницата джинсите и готината синьозелена тениска. Просто така, за всеки случай, ако някой полицай — или шофьор — спре, за да помогне на хората в автомобила, очевидно закъсали на тази пуста магистрала. След това се излегна на седалката.

Но сънят не я споходи дори и сега, макар да се бе настанила удобно, на топло.

Какво искам, какво искам точно в този момент? — запита се. Отговорът тутакси изплува.