Сенчести души (Книга шеста)

След няколко мига пред нея се разкри сърцераздирателна сцена: Стефан, проснат върху някакъв окъсан, дрипав сламеник, с посивяло лице, ужасно отслабнал. Стефан в някаква порутена, мизерна и въшлясала килия, с проклетите железни решетки на стената, през които никой вампир не може да избяга.

Елена се извърна за миг, за да не види той болката й и горчивите й сълзи, когато го събуди. Едва бе успяла да се окопити, когато я сепна гласът на Стефан. Той вече беше напълно буден.

— Отново и отново пробваш, така ли? — заговори той с горчива ирония. — Сигурно ще си заслужиш наградата. Но винаги някъде бъркаш. Последния път бяха малките ти заострени уши. А този път — дрехите. Елена, дори животът й да зависи от това, никога не би облякла такава изпомачкана блуза, нито би се появила с боси и мръсни крака. Върви си. — Присви рамене под изпокъсаното си одеяло и се извърна с гръб към нея.

Елена се втренчи изумено в него. Твърде много страдания й се бяха насъбрали, за да подбира внимателно думите си, бликнали като гейзер от устните й:

— Стефан! О, Стефан! Просто реших да спя с дрехите си, в случай че някой полицай спре до колата, докато съм на задната седалка на ягуара. Същият, който ти ми купи. Но не мислех, че ще ти пука! Дрехите ми са омачкани, защото една платнена торба ми служи за дрешник, а краката ми се изцапаха, когато Деймън — ами, ами — няма значение. Имам си нощница, истинска, но не бях с нея, когато се отделих от тялото си. Предположих, че когато се отделяш от тялото си, пак си същият, както когато си в него…

Вдигна тревожно ръце, когато Стефан се извъртя рязко. Но — о, чудо на чудесата — бузите му бяха поруменели леко. Освен това сега не я гледаше толкова презрително.

Но имаше ужасно мрачен вид, а зелените му очи проблясваха заплашително.

— Изцапала си краката си, когато Деймън е направил какво? — попита я настойчиво, натъртвайки на всяка дума.

— Няма значение…

— Има дяволски важно значение — скастри я Стефан. — Елена? — прошепна, като се вгледа в нея, сякаш едва сега се бе появила пред него.

— Стефан! — Не успя да се сдържи и протегна ръце към него. Вече не можеше да се овладее. — Стефан, не зная как стана, но съм тук. Не съм сън. Не съм призрак. Мислех си за теб, но неусетно съм заспала — и ето ме тук! — Опита се да го докосне с призрачните си ръце. — Вярваш ли ми?

— Вярвам ти… защото и аз си мислех за теб. Някак си… някак си това те е довело тук. Заради любовта. Защото ние се обичаме! — Изговори думите като откровение на светец.

Елена затвори очи. Ако можеше да бъде тук, но в собственото си тяло, щеше да покаже на Стефан колко много го обича. Ала сега бяха принудени да се задоволят само с недодялани думи клишета, които обаче бяха абсолютната истина.

— Винаги, винаги ще те обичам, Елена — продължи да й шепне той. — Но за нищо на света не искам да си с Деймън. Той ще те нарани…

— Нищо не мога да направя… — прекъсна го тя.

— Трябва да можеш!

— … защото той е единствената ми надежда, Стефан! И няма да ми причини зло. Дори вече уби двама, за да ме предпази. О, Боже мой, толкова неща се случиха! Бяхме на път към… — Елена се поколеба дали да продължи. Отклони тревожно поглед.

За миг очите на Стефан се разшириха. Но като заговори, лицето му отново стана безизразно сковано:

— Към някое място, където да си в безопасност.

— Да — потвърди Елена с напълно сериозен тон, осъзнавайки, че издайническите сълзи се стичат по призрачните й страни. — И… о, Стефан, колко много неща не знаеш. Каролайн обвини Мат, че се нахвърлил върху нея, когато били на среща, и затова сега била бременна. Само че детето й не е от Мат!

— Разбира се, че не е! — възмути се Стефан. Искаше му се да добави още нещо, но Елена го изпревари:

— Според мен детето й е от Тайлър Смолуд, защото тя излизаше с него точно когато е забременяла. Освен това Каролайн се промени. Деймън каза, че…

— Ако една майка роди бебе от върколак, не само то ще се окаже върколак, но и самата тя ще се превърне във върколак.

— Да! Но нейната нова същност на върколак ще трябва да се пребори с малаха, който вече се намира в нея. Бони и Мередит ми разказаха такива страхотии за Каролайн — как пълзяла като гущер по пода, — че настръхнах от ужас. Но трябваше да ги оставя да се справят сами с нея, за да мога… за да мога да отида на безопасното място.

— Върколаци и лисици — изрече Стефан замислено и поклати глава. — Разбира се, китсунетата, лисиците, притежават много по-силни магически способности. Върколаците обаче убиват, преди да мислят. — Стовари гневно юмрук върху коляното си. — Така ми се иска да съм там!

Елена бе обзета от отчаяние, примесено с учудване.

— А вместо това аз съм тук, при теб! Никога не съм знаела, че съм способна на това. Но не успях да ти донеса нищо. Дори и самата себе си. Дори и моята кръв. — Безпомощно махна с ръка, но в следващия миг забеляза искра на задоволство в очите на Стефан.