Сенчести души (Книга шеста)

— Опита ли да се свържеш с Аларик?

Мередит се озърна назад към спящата Бони, преда да продължи, но по-тихо:

— Имам добри новини. Постоянно се опитвах да го убедя да се завърне тук завинаги и накрая успях. Скоро ще пристигне във Фелс Чърч… но трябва да се отбие на още едно място.

Елена въздъхна.

— Още едно спиране? Нима е по-важно от случващото се в града?

— Именно заради това не го споделих нито с Бони, нито с Мат дори. Защото съм убедена, че няма да разберат. Но на теб ще ти призная, че се досещам какви легенди изучава той в Далечния изток. — С тези думи Мередит впери черните си очи в Елена.

— Не… това е, нали? За китсуне?

— Да, точно за това е. Ще посети едно много древно светилище, за което се предполага, че някога е било разрушено от тях точно както сега се опитват да съсипят Фелс Чърч. Сега никой не живеел там. Името му Унмей но Шима означава Островът на гибелта. Може би той ще открие там някаква важна тайна, която е свързана с духовете, приели образа на лисици. Заел се е с нещо като независимо проучване, заедно със Сабрина Дел. Тя е на възрастта на Аларик, но вече е известен криминален антрополог.

— А ти не ревнуваш ли? — попита Елена смутено. Личните проблеми винаги се оказваха трудни за обсъждане с Мередит. Да я питаш за подобни въпроси, изглеждаше като проява на нездраво любопитство.

— Е! — Мередит наклони глава назад. — Все пак не сме официално обвързани.

— Обаче на никого не си споменавала за това.

Мередит наведе глава и стрелна приятелката си с поглед.

— Ето че сега го споменах.

За миг двете момичета останаха смълчани. Накрая Елена тихо заговори:

— Ши но Ши, китсуне, Изабел Сайтоу, Аларик и този Остров на гибелта… може би няма нищо общо между тях. Но ако има, ще открия какво се крие зад всичко това.

— А аз ще ти помогна — обеща Мередит простичко. — Но очаквах това да стане, след като се дипломирам…

Елена не издържа.

— Мередит, обещавам ти, че като върнем Стефан и градът се поуспокои, ще притиснем Аларик с планове от А до Я. — Наведе се напред и целуна Мередит по бузата — Сестринството на динозаврите велосираптор в действие, заклели сме се, нали?

Мередит примигна няколко пъти, преглътна веднъж и накрая прошепна:

— Добре. — После отново стана делова. — Благодаря ти. Но прочистването на града може да не се окаже чак толкова лесна задача. И без това там всички вече са обезумели.

— И Мат е пожелал да остане в разгара на цялото това безумие? При това съвсем сам? — удиви се Елена.

— Както ти казахме, двамата с госпожа Флауърс са солиден екип — тихо й припомни Мередит. — Освен това Мат реши така.

Върнаха се към разхвърляните разпечатки и статии от вестници. Мередит взе няколко снимки на китсунета, охраняващи светилища и храмове в Япония.

— Навсякъде се повтаря, че обикновено били изобразявани със скъпоценни камъни или ключове. — Вдигна снимката на едно китсуне, държащо в устата си ключ пред главната порта на свещения храм Фушими.

— Аха — кимна Елена. — На тази снимка ключът като че ли има две крила. — Стомахът й се стегна. Да, действително приличаха на „снежно кълбо“ или на кълбо със снежинки, както и на сферите, които Шиничи използваше, за да създаде ужасните си капани в Олд Уд.

— Открихме, че се наричали „хоши но тама“ — продължи с обясненията си Мередит. — Преведено от японски, това означавало „звездни сфери“. Всяко китсуне зареждало своята звездна сфера с част от силата си, като добавяло и още нещо, така че единственият начин едно китсуне да бъде убито, се свеждал до унищожаването на тези звездни сфери. Ако успееш да се добереш до звездната сфера на някое китсуне, ще можеш да го контролираш. Точно това искаме да постигнем двете с Бони.

— Но как ще ги намерите? — запита Елена, развълнувана от идеята да победят Шиничи и Мисао.

— Сай — каза Мередит. После възнагради Елена с една от редките си блестящи усмивки. — На японски това означава „чудя се, хм“ или „не искам да го коментирам“, или „Боже Господи, наистина не мога да кажа“. Толкова многозначна дума бихме могли да използваме и в нашия английски.

Елена се изкиска, макар че никак не й беше до смях.

— Но според други легенди едно китсуне може да бъде убито чрез Греха на разкаянието или с благословено оръжие. Не знам какво е Грехът на разкаянието, но… — Мередит се разрови из багажа си и измъкна старомоден револвер, който обаче все още изглеждаше годен да стреля.

— Мередит!

— Принадлежал е на дядо ми. Той имал два еднакви револвера. Вторият сега е в Мат. Заредени са с куршуми, благословени от свещеник.

— Господи, кой свещеник би се съгласил да благослови куршуми? — удиви се Елена.

Усмивката на Мередит помръкна.

— Този, който е бил свидетел на ставащото във Фелс Чърч. Помниш ли как Каролайн помогна да бъде обсебена Изабел и какво направи след това Изабел със себе си?

— Помня — отвърна Елена сковано.