Сенки

Момчето се изниза покрай нея, забързано прекоси столовата и се озова във вестибюла. Докато изкачваше стъпалата към втория етаж, се спря, дочул познатото подрънкване на асансьора.

Проследи как кабината бавно се изкачи към горните етажи.

Тя отмина, обаче Джош не свали очи от основата на клетката й.

Подът на шахтата бе солиден и асансьорът не можеше да продължи по-надолу.

Или поне, осъзна той, загледан в стабилната замазка на пода, този асансьор не може да продължи по-надолу.

Ами ако имаше и друг асансьор?

Докато се изкачваше по стъпалата, тази мисъл не излезе от ума му.

* * *

Наближаваше полунощ, когато Джеф извади трите листа изпод дюшека, излезе от стаята си, ослуша се пред вратата на родителите си, за да се увери, че и двамата спят дълбоко, и после тихичко се спусна по стълбището до потъналия в мрак долен етаж. Включи компютъра „Макинтош“, задействува модема, набра някакъв телефонен номер, последван от таен код, и миг по-късно се свърза с компютъра „Кройдън“ в лабораторията на Джордж Енджърсол.

СЛЕД ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ ЩЕ СЪМ ГОТОВ, АДАМ.

Отговорът се появи мигновено.

ТУК СЪМ.

Джеф безшумно се прокрадна по дървения под, мина през кухнята, слезе в гаража и запали лампата едва след като затвори кухненската врата след себе си. Отвори капака на бащината си кола, огледа чертежите, изпратени от Адам същия следобед, и намери кутията, в която бе събрана електрониката на колата. Откопча пластмасовите закопчалки, прегледа втория чертеж, после с помощта на отверка свали една от електрическите платки, подредени в самотна редица в кутията, измъкна я от жлеба й и отново закопча пластмасовата кутия. Пусна обратно капака и застина, когато той щракна в ключалката си. Но откъм къщата не се чу нищо и Джеф се успокои.

Взе със себе си платката и се върна в стаята си, където проучи третия чертеж — схема на самата платка.

Джеф бръкна в джоба на хавлията си и измъкна кабела, купен от магазина за радио части същия следобед, и го включи в един от изходите на гърба на компютъра.

Вгледа се още веднъж в чертежа, после го сравни с вече лежащата на бюрото до клавиатурата на компютъра платка.

Внимателно скачи изводите в края на кабела с превключвателите на платката, после изписа на клавиатурата.

ГОТОВ СЪМ ЗА ПРОГРАМАТА.

След минута екранът се опустя, а после се появи сложна програма. Джеф внимателно я прегледа точка по точка, докато не стигна до търсения раздел.

Заличи два реда от командите и ги замести с нови.

Натисна копчето „Enter“ и в прозорчето се появи съобщение.

ПРЕПРОГРАМИРАНЕ НА ЧИП? Н[е] Д[а]

Джеф натисна клавиша Д, а после и „Enter“. За миг не бе сигурен дали нещо е станало, но после в прозорчето се появи ново съобщение:

ПРЕПРОГРАМИРАНЕТО Е ЗАВЪРШЕНО.

Джеф откачи кабела от платката и от компютъра, мушна я обратно в джоба си, после без дори да се сбогува с Адам, изключи компютъра. Бързо се върна в гаража, монтира отново платката в електронната кутия под капака и после окончателно го затвори. Мушна трите листа хартия при кабела в джоба на хавлията си.

Изгаси осветлението в гаража, промъкна се обратно в къщата и тъкмо се канеше да се качи по стълбите, когато дочу шум над главата си. Стъпки.

Мигом замръзна на място, после се сети какво да прави. Запали лампата в кухнята, отвори хладилника и бързо измъкна буркана с майонеза, парче кашкавал и горчицата. Когато след няколко секунди баща му се появи на прага на кухнята, той вече си правеше сандвич. Джеф погледна през рамо и успя гузно да се усмихне.

— Спипа ме. Ще ме издадеш ли на мама, че тайно си правя сандвич или да ти направя и на теб?

Чет се поколеба, после отвърна с усмивка на сина си.

— Направи и на мен. Ако ни спипат заедно, ще понесем наказанието като мъже. — Измъкна четвъртинка мляко от хладилника, сипа и на двамата по чаша, после седна пред кухненската маса.

— Сън ли не те хваща?

Джеф сви рамене.

— Ъха.

— Струва ми се, че по-добре ще спиш, ако просто ми се изповядаш и забравим за станалото. Това не значи, че стореното не е гадост, но не бих казал, че е настъпил краят на света. Само си признай, кажи ми кой ти помогна.

— Ъхъ — каза Джеф с гняв в гласа.

— И пак да си остана у дома до края на живота си и да не ми позволиш да се върна в Академията, нали?

— Няма смисъл да говорим за това, докато не решиш да си признаеш за стореното.

— Ами ако не си призная? — предизвикателно изрече.

— Ами ако не ща да ти кажа?

— Тогава предполагам, че известно време ще си седиш вкъщи — отвърна любезно Чет и не се поддаде на гнева, който се надигаше в него от безочието на сина му.

— Но не съм се отказал, Джеф. Можеш да ми кажеш тази вечер, утре или следващата седмица. Но рано или късно ще ми кажеш.

Момчето взе сандвича си.

— А само преди миг ми се стори, че вече не ми се сърдиш като преди — изрече той с горчивина.

— Сандвичът ти е на плота. Моя ще си го ям в стаята.