СЕНКИТЕ

Рейдж направи вестника на топка и го запрати по Ласитър.

- Стига вече, задник такъв! Понякога и аз играя на тая джага...

В този миг телефонът на Рейдж взе да вибрира до задника му, докато той не се наведе настрани и не го извади от задния джоб на кожения си панталон.

- Да - каза, без да поглежда номера.

Гласът на Трез беше тих.

- Имам проблем.

- Какво става?

- Изваден от строя лесър в клуба ми. Изтрих спомените на охраната си, особено на онзи, който се е бил с него, но то няма да издържи много дълго.

Рейдж се изправи.

- Ей сега идвам.

- Благодаря, мой човек.

Рейдж затвори и кимна на Ви.

- Да вървим. Знам, че сме на резервната скамейка, но тук не става въпрос за битка.

- Не е нужно да ме убеждаваш. Къде отиваме?

Ласитър престана да се кълчоти.

- Разходка!

- Не...

- Не...

- Аз мога да служа не само за украса.

Ви започна да се въоръжава, правейки физиономия, докато си препасваше ножницата за кинжалите и прибираше две лъскави остриета в кея.

- Едва ли ще се нуждаем от таран.

- Само ако ни излезе късметът. - Рейдж се отправи към вратата. - Но не бих разчитал на това.

- Не искам да оставам тук сам...

- А и не те бива особено като украшение, ангеле.

Нощта навън миришеше на есен и от хладния септемврийски въздух синусите на Рейдж запяха, а звярът се размърда под кожата му, докато той отиваше към големия каменен вход на имението.

Човече, нямаше търпение неговата Мери да се прибере от работата си в „Убежището“.

Всичките тези приказки за езици и жени, които ги харесваха на разни места... е, добре де, бяха само две-три изречения, но и това беше предостатъчно, за да го накара да се втвърди.

Десет минути, два четиресеткалиброви пистолета, чифт кинжали и един метър верига по-късно, той се дематериализира в сърцето на Колдуел заедно с Ви, приемайки физически очертания срещу новото заведение на Трез. „сЕнКи“ се намираше в преустроен склад и както бе обичайно за всички заведения на сенките, пред входа имаше дълга опашка - човеци, подредили се като крави, които чакаха реда си, за да отидат при пълните ясли. Отвътре се носеше музика, а от ярките светлини и лазерните лъчи, които обливаха безбройните стъкла, мястото приличаше на триетажна психеделична халюцинация, затворена под ламаринен покрив.

Докато Рейдж и Ви заобикаляха, за да отидат при задния вход, доста глави се обърнаха след тях. Не че имаше някакво значение. Човешките жени винаги забелязваха вампирите... може би се дължеше на хормоните, а може би беше заради черните кожени дрехи.

Определено не беше заради козята брадичка на Ви. Така де.

И да, едно време Рейдж вероятно би се възползвал от съмнителната стока, която се предлагаше тук, но тези дни отдавна бяха отминали. Сега той имаше своята Мери и това му беше предостатъчно. С Ви и Джейн беше същото.

Е, Джейн плюс солидна доза камшици и вериги.

Извратеняк.

Задният вход на клуба беше двойна, солидно подсилена врата с надпис „Само за персонала“ и очевидно беше под видео наблюдение, защото се отвори в мига, в който двамата се приближиха.

- Вие ли сте...? - попита охранителят.

- Аха. - Ви нахлу вътре. - Къде е Трез?

- Насам.

Тъмни коридори. Тъпи, пияни хора. Проститутки с големи гърди. Ето го и Трез, застанал пред черна врата под оскъдното осветление.

Сянката правеше силно впечатление, дори и от десетина потънали в сумрак метра. Беше висок, а тялото му приличаше на обърнат триъгълник с широките си рамене и тесен ханш, поддържани от яки бедра и дълги крака. Кожата му имаше цвета на махагоновата маса в трапезарията на имението, очите му бяха тъмни като нощното небе, косата му бе подстригана до кожата. Всичко това обаче бе просто привлекателна фасада.

Истината бе, че той бе много по-опасен артикул от всичко, което можеше да се купи в който и да било оръжеен магазин.

Сенките бяха смъртоносни и притежаваха умения, които впечатляваха дори членовете на Братството... и обикновено се държаха настрани от другите, ограничавайки се да си останат в Територията на с’хийб далеч извън границите на града. Трез и брат му Ай Ем бяха изключение от това правило.

Нещо свързано с Ривендж. Не че Рейдж някога се беше интересувал.

- Къде е? - попита Ви, след като се здрависа със сянката.

- Тук вътре.

Рейдж също му стисна ръката.

- Как я караш?

- Изскочи усложнение. - Трез се отдръпна и отвори вратата. - И не такова, каквото бихте предположили.

„Мъртвият“ убиец се движеше по пода, а ръцете и краката му се гърчеха бавно. Цял куп неща му бяха счупени - едното му стъпало беше обърнато в обратната посока, лакътят му беше изкривен под странен ъгъл, а по пода имаше локви от черната кръв на Омега.

- Добре сте го подредили. - Рейдж извади близалка с вкус на грозде от джоба си и й махна опаковката. - Охраната ти ли го направи?

- Големия Роб. - Трез протегна ръка. - А ето го и усложнението.

В шепата му имаше няколко най-обикновени пакетчета дрога. .. Я чакай малко.

Ви ги вдигна ,с облечената си в ръкавица ръка.

- Също като, онези, които даде на Бъч, нали?

- Аха.

- И някой ги продава.

- Какво стана предишния път?