СЕНКИТЕ

Тя беше добродетелна служителка на Скрайб Върджин, а той беше поправил се сексуален маниак, над чиято глава бе надвиснала доживотна присъда... и въпреки това, според пениса и топките му, това беше рецепта за истинска любов.

Да. На това му се казваше благочестива математика.

Господи, почти беше доволен, че на някакъв лесър му изтичаше кръвта в една от стаите за секс. Поне имаше нещо за правене... което беше за предпочитане пред това, да се взира в анонимната тълпа от непознати, които задоволяваха собствените си страсти с помощта на жените и алкохола, които той им осигуряваше.

Докато чакаше неизбежното.

При с’хийб.

2

Дупката, имението на Братството

РЕЙДЖ ХВЪРЛИ СВИРЕП ПОГЛЕД НАД РЪБА НА „КОЛДУЕЛ КУРИЪР Джърнъл“. От мястото му върху кожения диван на Ви и Бъч пред него се разкриваше много по-добра гледка към голия до кръста Ласитър, който си играеше със себе си.

На джагата.

Падналият ангел се справяше страхотно, материализирайки се ту от едната, ту от другата страна на масата и сипейки обиди по себе си.

- Въпрос - измърмори Рейдж, докато наместваше ранения си крак. - Поне някоя от многото ти личности наясно ли е, че си шибан шизофреник?

- Майка ти е толкова тъпа... - Ласитър се дематериализира и като прие физически очертания от другата страна на масата, завъртя ръчката, - че се спъва в кабела на безжичния телефон.

Ви се появи в стаята и се отпусна на дивана.

- Това е раздвоение на личността, Холивуд. Не шизофрения.

Той остави кожена торбичка с тютюн и лист цигарени хартийки върху една купчина спортни списания... в същия миг, в който Ласитър нададе тържествуващ вик.

- Я, виж ти - измърмори Ви под носа си. - Идиотът най-сетне печели.

Рейдж изръмжа, мъчейки се да намери по-удобно положение за крака си. Двамата с Ви трябваше да излязат да се бият... само дето един лесър беше решил да се направи на Гордън Рамзи и му беше налетял с ръждясал кухненски нож, а Ви имаше огнестрелна рана в лявото рамо.

Но пък само след двайсет и четири часа отново щяха да бъдат на линия благодарение най-вече на Селена. Ако тя не беше толкова щедра с вената си, те нямаше да са в състояние да се възстановят толкова бързо... особено при положение че собствените им шелани не бяха в състояние да задоволят хранителните им нужди по този начин.

Обаче беше адски гадно да се излежават вкъщи, като че бяха сакати.

И на всичкото отгоре - Ласитър.

Дупката сй беше такава, каквато беше открай време - пълна със спортни сакове, стерео уредби и компютърно оборудване, джага и телецизор с размерите на паркинг, по който в момента течеше сцортно предаване (нещо за колежанския футболен шампионат); навсякъде се търкаляха геройски загинали бутилки от „Грей Гуус“, а дрехите на Бъч бяха започнали да преливат и в преддверието. А, да, да не забравяме и „Адска нощ“ на Скулбой Кю, която дънеше от тонколоните.

Ала сега мястото не беше преди всичко ергенско жилище. Във въздуха се усещаше любимият парфюм на Мариса (нещо на „Шанел“?), а медицинската чанта на доктор Джейн почиваше върху малката масичка. Празните бутилки от водка бяха едва от днес, а преди да си легне тази сутрин, Ви щеше да разтреби. Освен това имаше медицински списания, както и броеве на „Пийпъл“.

И разбира се, кухнята. Чистичка, е пресни плодове в купа и хладилник, пълен е неща, които не бяха остатъци от ресторанти за бързо хранене и пакетчета със соев сос.

Рейдж си беше наврял носа във фризера, още щом се появи, и беше задигнал голяма кутия ментов сладолед с парченца шоколад. Оттогава беше минал близо половин час и той отново започваше да огладнява. Май беше време да се върне в имението...

Когато от уредбата се разнесе „Светия дух“ на Джизи, Ласитър започна да рапира.

Да рапира.

- Защо го покани? - попита Рейдж тъкмо когато Ви изплези език, за да запечата цигарата, която току-що си беше свил. - Исусе, кога, по дяволите, си направи пиърсинг и там?

- Не съм. Той тръгна след нас на двора. Преди месец.

- Защо си го причиняваш?

Ви му отправи порочна усмивка от другия край на дивана.

- На Джейн й харесва.

Рейдж отново насочи вниманието си към вестника.

- Това можеше да ми го спестиш.

- Все едно ти няма да го направиш, ако Мери поиска.

- Доктор Джейн е поискала да го направиш? Сякаш около устата ти не се случват предостатъчно неща с тази твоя брада. Я стига.

Единственият отговор, който получи, бе още една от онези усмивки.

- И така... - Рейдж се съсредоточи върху хороскопите. -Окей, коя зодия си, Ласитър?

- Аз съм великолепен. - Падналият ангел се дематериализира от другата страна на джагата. - С асцендент Цуни ме отзад. И преди да си продължил да ме разпитваш, аз бях сътворен, не роден, така че нямам рожден ден.

- Мога да ти дам погребална дата - подхвърли Ви.

- А защо не риза? - Рейдж обърна страницата. - Просто една риза. Ще ти стане ли нещо, ако се облечеш, ангеле? Никой не е приритал да гледа това.

Ласитър спря да играе... а после взе да се кълчи като стриптийзьор, стенейки така, сякаш получава оргазъм.

Ви си закри очите с ръка.

- Никога не съм вярвал, че ще се моля да ослепея.