СЕНКИТЕ

Част от нея смътно осъзнаваше, че го прави не просто за да я дари с наслада, а за да натрупа спомени: погледът му нито за миг не се откъсваше от нея, маслиненозелените му очи улавяха лицето, гърлото, гърдите, корема й.

- Трез... - простена тя, докато гърбът й се извиваше в дъга.

Когато най-сетне се откъсна от сърцевината й, той се надвеси над нея и само дето не разкъса дрехите си. Ризата му политна към пода, последвана от панталона, който смъкна със замах, и Селена се усмихна.

Толкова беше готова за него.

Той повдигна коленете й с тъмните си ръце и внимателно ги разтвори. Милвайки я, възбудата му се плъзна напред-назад, поемайки от влагата й, докато очите му бяха приковани там, където двамата щяха да се слеят.

Проникна и се отдръпна само за да влезе отново, воден повече от ръката, отколкото от хълбоците си. Всеки път щом излезеше от нея, той прехапваше долната си устна и вампирските му зъби се впиваха в плътта, която я беше боготворила допреди миг.

По някаква причина мислите на Селена се върнаха към обучението й като ерос. Беше готова да изпълни дълга си, дори бе изпитвала любопитство за този акт, но това, което преживяваше с него, изборът да бъде с него, радостта да му се отдаде не само заради дълга и подготовката си, а защото го обичаше, него и само него, бе безкрайно по-великолепно и прекрасно, отколкото всичко, за което обучението й би могло да я подготви.

Най-сетне контролът му се прекърши и той простена, потъвайки в нея докрай. Подпря се от двете й страни и се надигна, изпивайки лицето й с поглед, преди да отпусне глава и да я целуне. Много скоро тласъците му станаха бързи и яростни и Селена протегна ръце, милвайки го по гърба, по дупето, по хълбоците.

Когато той достигна върха, тя застина и почувства оргазма му.

Продължи безкрайно дълго, накъсаното му дишане, стоновете, звукът на името й, изтръгнало се от него така, сякаш душата му се разкъсваше на парченца. А после хълбоците му се раздвижиха и ето че тя също свършваше заедно с него.

Когато рухна отгоре й, тя обви ръце около тялото му. Беше толкова огромен, че връхчетата на пръстите й едва се допираха на гърба му.

Той дишаше тежко в косата й. До шията й.

- Толкова много те обичам - бе всичко, което каза.

62

ПРЕДИ ОТНОВО ДА НАПУСНЕ ДВОРЕЦА, МАЙКЕН СЕ ВМЪКНА тихичко в ритуалната стая, за да провери какво прави майка й. Кралицата все още бе в траурната си поза, този път - облечена от слугите в червени одежди.

Като че ли нищо не пречеше отново да избяга.

Вървейки на пръсти, тя прекоси мраморния под и отиде до шкафа в ъгъла, отвори го и...

- Мислеше ли, че няма да разбера, че си ти? - разнесоха се думи на диалекта на сенките.

Майкен се вкамени.

- Тях може и да си заблудила до един, но не и мен. Познавам собствената си плът.

Майкен затвори шкафа и зае поза за поздрав, слагайки длани върху раменете си, така че ръцете й се кръстосаха пред гърдите, след което се отпусна на колене и опря чело в пода.

- Кралице моя.

- Оставих те да ходиш на воля из двореца.

- Благодаря ви, кралице моя - каза майкен на мраморния под. - Не злоупотребявай с добрата ми природа.

- Няма, кралице моя.

- Вярвам, че вече си го сторила.

- Предаността, също като службата ми, е единствено и само към вас.

- Мога да си родя друга като теб, ако поискам. Ти си точно толкова заменима, колкото всичко друго в моя свят. Никога не забравяй, че аз съм слънцето, около което се върти тази галактика, и мога да променя съдбата ти само за миг.

Майка й обърна глава към нея и червените одежди се люшнаха около тялото й, сякаш тя бе някакво зло създание. А после АнсЛай, върховният жрец, и главният астролог пристъпиха в стаята през една скрита врата насреща.

Майкен се разтрепери под одеждите и водена от инстинкта си за самосъхранение, блокира ума си, повтаряйки си отново и отново думата „лшшсен“. Ако майка й или някой от двамата й съветници успееше да проникне в мислите и наскорошните й спомени, в опасност щеше да бъде не само нейният живот, но и този на Ай Ем.

Откъде ли бе научила майка й?

- Позволете ми да се оттегля и да отида да се моля, ваша святост - каза тя, както би сторила, ако беше обикновена прислужница.

- Върви. И помисли върху крехкостта на живота, докато го правиш.