Читаем Сфера полностью

Сфера

Той се изкачи и откри, че Бет се е излегнала по гръб, съвсем гола, а над нея грееше реотанът на кварцовата лампа. На очите си бе поставила тъмни очила. Тя изви тялото си към него.

— Донесе ли комбинезона?

— Да — рече Норман.

— Благодаря ти. Остави го тук, до креслото.

— Добре — той преметна комбинезона през облегалката.

Бет се отпусна назад под светлината на кварцовата лампа и въздъхна.

— Реших, че няма да е зле, ако се заредя с малко витамин Д.

— Да…

— И на теб няма да ти се отрази зле.

— А, сигурно.

Странно, но не помнеше преди да е виждал кварцова лампа в лабораторията. Всъщност, като че ли въобще нямаше подобна лампа в цялата станция. Беше прекарал доста време тук, но не помнеше подобно нещо. Норман понечи да се спусне по стълбата.

Стълбата също изглеждаше променена. Излята бе от някакъв черен шлифован метал, какъвто виждаше за пръв път. Това беше съвсем друга стълба.

— Норм?

— Само минутка, Бет.

Той изтича при пулта и натисна няколко клавиша. Смътно си спомняше, че в компютъра има такъв файл, нещо за параметрите на станцията. Накрая го намери:

ДЪЛБОЧИННА СТАНЦИЯ — 8 КОНСТРУКЦИОННИ ПАРАМЕТРИ:

5.024А Цилиндър А

5.024Б Цилиндър Б

5.024В Цилиндър В

5.024Г Цилиндър Г

5.024Д Цилиндър Д

Изберете едно:

Той избра цилиндър Г и на екрана се появи ново изображение. Норман посочи файла с чертежите. След това се зае да ги прелиства, страница по страница. Най-сетне откри подробния чертеж на биологичната лаборатория, на върха на цилиндър Г.

На чертежа съвсем ясно се различаваше масивна кварцова лампа, монтирана в задната част на лабораторията и то по такъв начин, че да се прибира към стената. Била е там през цялото време, но той не я е забелязал. Имаше още много подробности, които не бе забелязал — като, например, аварийния изход на извития като купол таван на лабораторията, втората сгъваема койка до входа, или черната шлифована стълба.

Паникьосал съм се, помисли си Норман. И това няма нищо общо с разни кварцови лампи и архитектурни чертежи. Няма нищо общо дори със секса. Паниката идва от там, че единственият човек освен мен на борда е Бет, а Бет се държи така, сякаш не е на себе си.

В ъгъла на екрана, мъничкият електронен часовник продължаваше да отброява времето назад и секундите се сменяха с агонизираща мудност. Още дванадесет часа, рече си Норман. Трябва да издържа само дванадесет часа и всичко ще бъде наред.

Беше гладен, но знаеше, че няма никаква храна. Беше и уморен, но нямаше къде да си легне. Както Д, така и цилиндър В бяха наводнени, а нямаше никакво желание да се качва горе, при Бет. Накрая се изтегна на пода, до койката на Хари. Беше студено и влажно. Дълго време сънят не го спохождаше.

Събуди се от ужасен грохот, а подът под краката му се тресеше. Претърколи се и скочи на крака, изпълнен с тревога. Бет вече беше при мониторите.

— Какво има? — извика той.

— Какво да има? — попита Бет.

Изглеждаше необичайно спокойна. Дори му се усмихна. Норман се огледа. Алармата не беше включена, не мигаха и аварийните светлини.

— Не зная… помислих… няма значение — той махна с ръка.

— Помисли си, че ни нападат, така ли — рече тя.

Той кимна.

— И защо ще си мислиш подобно нещо, Норман?

Бет отново го гледаше със странен поглед. Открито, хладно, с любопитство. Нямаше и следа от предишната съблазнителност. Очевидно, по един или друг начин бе събудил вечната й подозрителност към мъжете.

— Нали Хари все още е в безсъзнание? Тогава, защо си мислиш, че ще ни атакуват?

— Не зная. Сигурно съм сънувал.

Бет сви рамене.

— Може и да си доловил вибрациите от стъпките ми по пода — рече тя. — Както и да е, радвам се, че си решил да поспиш.

Отново този любопитен поглед. Сякаш нещо с него не беше наред.

— Не си спал достатъчно, Норман.

— И ти също.

— Аз говоря за теб.

— Може и да си права — трябваше да признае, че се чувстваше ободрен, след няколкото часа прекарани в сън. Усмихна й се. — Ти ли излапа сладкишите?

— Няма никакви сладкиши, Норман.

— Зная.

— Тогава, защо ме питаш — видът й бе съвсем сериозен.