Читаем Сфера полностью

— Моряче, — заговори Норман, като стисна ръката му, — да знаеш само как се радвам да те видя.

— Благодаря ви, сър.

— Кога пристигнахте? — попита Норман.

— Току-що, сър.

— Другите знаят ли?

— Другите, сър?

— Да. Тук сме, останахме шестима. Съобщихте ли им за пристигането си?

— Не зная какво да ви отговоря, сър.

В държанието на моряка се долавяше известно безразличие, което Норман намери за доста странно. Новопристигналият оглеждаше вътрешността на станцията и за миг Норман успя да я види през неговия поглед — подгизналите мебели, разбитите пултове, покритите с пяна стени. Изглеждаше като терен на ожесточени битки.

— Доста неща преживяхме тук — обясни Норман.

— Виждам, сър.

— Трима загинаха.

— Съжалявам да го чуя, сър — отново същото безразличие. Неутралност. Какво всъщност си мислеше? Може би за предстоящия военен съд? Или нещо друго?

— Откъде сте? — запита Норман.

— Откъде съм, сър?

— От кой кораб.

— Ах. От „Морски стършел“, сър.

— Той над нас ли е?

— Да, сър, над нас е.

— Е, тогава да тръгваме — предложи Норман. — Съобщете на останалите, че сте тук.

— Да, сър.

Морякът излезе. Норман се изправи и извика:

— Е-хей! Спасени сме!

— Е, поне не е бил само халюцинация — рече Норман и посочи екрана. — Ето го, кипящ от живот, насред монитора.

— Да. Там го има. Но къде се е дянал? — запита Бет. През последния час претърсиха основно цялата станция. И нито следа от черния моряк. Нямаше следа и от подводницата навън. Нито пък данни за кораби на повърхността. Пуснатият от тях балон успя да регистрира вятър със скорост шейсет възела и трийсет футови вълни — преди да се скъса кабела.

И така — откъде се беше взел посетителят? И къде беше изчезнал?

Флетчър поправяше пултовете. На монитора се появи цял пакет информация.

— Какво ще кажете за това? — попита тя. — Списъкът на корабите, намиращи се на действителна служба не включва съд на име „Морски стършел“.

— Какво, по дяволите, става тук? — ядоса се Норман.

— Сигурно е бил само една халюцинация — посочи Тед.

— Халюцинациите не могат да бъдат записани — поясни Хари. — Освен това, аз също го видях.

— Видял си го? — попита Норман.

— Да. Тъкмо се събудих, сънувал бях, че ни спасяват и още си лежах в леглото, когато чух стъпки и той влезе в каютата.

— Говори ли с него?

— Да. Държеше се много странно. Сякаш не разбира къде е. Беше малко отегчен.

Норман кимна.

— Все едно, че нещо не е наред с него, нали?

— Да, нещо такова.

— Но откъде се е взел? — настояваше Бет.

— Има само едно обяснение — намеси се Тед. — Дошъл е от сферата. Или, бил е създаден от сферата. От Джери.

— И защо ще го прави Джери? За да ни шпионира?

Тед поклати глава.

— Доста мислих за това — рече той. — Струва ми се, че Джери притежава способността да създава разни неща. Животни. Не смятам, че самият Джери е гигантски калмар, по-скоро го е създал за да ни атакува. Не че самият Джери гори от желание да ни напада. Вероятно, веднъж създаден, калмарът се е нахвърлил върху станцията, взимайки я за своя естествен противник — кита. Така че, в края на краищата нападението е станало случайно.

Останалите го слушаха намръщено. За Норман, подобно обяснение беше прекалено тривиално.

— Смятам, че има и друга възможност — намеси се той. — Например, че Джери е враждебно настроен към нас.

— Не вярвам в това — възрази Тед. — Не вярвам Джери да е враждебно настроен.

— Във всеки случай, така се държи, Тед.

— Но аз не мисля, че той възнамерява да се държи враждебно.

— Не знам какво възнамерява, — зояви Флетчър, — но по-добре да не ни сполетява нова атака. Защото конструкцията просто няма да издържи. Нито пък подпорите. След първата атака, — поясни тя Флетчър, — се наложи да увелича положителното налягане за да се справя с пробойните. С други думи, трябваше да повиша налягането на въздуха вътре в станцията, така че то да е по-голямо от натиска на водата отвън. С това нахлуването на вода беше преустановено, но станцията започна да губи въздух през цепнатините. За близо час ремонтни работи загубихме резервен въздух за шестнадесет часа. Опасявам се, че не разполагаме с достатъчно количество.

В каютата се възцари тишина. Всички се замислиха върху последствията от чутото.

— С цел да компенсирам загубата, — продължи Флетчър, — впоследствие постепенно снижих вътрешното налягане. Сега то е съвсем леко отрицателно и би трябвало всичко да е наред. Въздухът ще ни стигне. Но само още една атака и крехкото равновесие ще се наруши безвъзвратно.

Макар и притеснен от чутото, Норман беше впечатлен от компетентността на Флетчър. Очевидно тя притежаваше умения, от които трябваше да се възползват.

— Тини, какво ще ни препоръчаш, в случай, че последва нова атака?

— Ами, в цилиндър Б имаме нещо, което се нарича ВВЗС.

— Какво означава това?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер
Оцепеневшие
Оцепеневшие

Жуткая история, которую можно было бы назвать фантастической, если бы ни у кого и никогда не было бы своих скелетов в шкафу…В его такси подсела странная парочка – прыщавый подросток Киря и вызывающе одетая женщина Соня. Отвратительные пассажиры. Особенно этот дрищ. Пил и ругался безостановочно. А потом признался, что хочет умереть, уже много лет мечтает об этом. Перепробовал тысячу способов. И вены резал, и вешался, и топился. И… попросил таксиста за большие деньги, за очень большие деньги помочь ему свести счеты с жизнью.Водитель не верил в этот бред до тех пор, пока Киря на его глазах не изрезал себе руки в ванне. Пока его лицо с посиневшими губами не погрузилось в грязно-бурую воду с розовой пеной. Пока не прошло несколько минут, и его голова с пенной шапкой и красными, кровавыми подтеками под глазами снова не показалась над водой. Киря ловил ртом воздух, откашливая мыльную воду. Он ожил…И эта пытка – наблюдать за экзекуцией – продолжалась снова и снова, десятки раз, пока таксист не понял одну страшную истину…В сборник вошли повести А. Барра «Оцепеневшие» и А. Варго «Ясновидящая».

Александр Барр , Александр Варго

Триллер