Шантарам

Масите бяха трийсетина, всичките с покритие от опушено — перлен индийски мрамор. На всяка от тях имаше четири или повече кедрови стола — шейсетминутни столове, както ги наричаха Карла, защото бяха точно толкова неудобни, че клиентите да не могат да издържат на тях повече от час. Ято грамадни вентилатори бръмчеше на тавана и разлюляваше бавно и величествено ниско окачените висящи лампи. Боядисаните стени имаха махагонов цокъл. Дограмата на прозорците, касите на вратите и рамките на многобройните огледала бяха също от махагон. Великолепно изобилие от сочни плодове, които се използваха в десертите и соковете — паупау, папая, анония, мосамби, грозде, дини, банани, сантра и най-различни видове манго, според сезона — покриваше една цяла стена. Тежък, солиден тезгях от тиково дърво се възвишаваше като корабен мостик над оживената палуба на ресторанта. Иззад тичащите насам — натам келнери и потните облаци пара по тесния коридор отзад понякога се мярваше ъгълче от кухнята, в която кипеше трескава работа.

Една избледняла, но все още разточителна елегантност поразяваше и задържаше погледа на всекиго, който влезеше под широките сводове в малкия свят от светлини, цветове и разкошна дървена ламперия в „При Леополд“. Ала на най-великолепното нещо тук се възхищаваха само най-скромните работници, защото то се разкриваше само когато барът беше затворен или сутрин чистачите разместеха мебелите. Сложната подова мозайка от плочки бе копие на мозайката от един дворец в Северна Индия, с шестоъгълници в черно, кремаво и кафяво, подредени като лъчи около слънчевия взрив в центъра. Така подът, създаден за принцове и невидим за туристите, приковали очи към собствените си отражения в ослепителните огледала, разкриваше пищното си съвършенство само тайно, пред босите крака на чистачите — най-бедните и най-кротките работници в града.

За един безценен хладен час всяка сутрин, докато измият пода и отворят, „При Леополд“ се превръщаше в оазис на спокойствието сред напрегнатия град. А после, чак до полунощ, когато затваряха, постоянно гъмжеше от посетители от стотина страни и от местни, и чужденци, и индийци, които се стичаха тук от всички квартали на града, за да въртят бизнес. Той включваше от трафик на наркотици, валута, паспорти, злато и секс до неосезаемата, но не по-малко доходна размяна на влияние — неофициалната система от рушвети и услуги, чрез която в Индия се улесняваха много назначения, повишения и договори.

„При Леополд“ бе неофициална свободна зона, строго избягвана от иначе способните полицаи от участъка в „Колаба“, който се намираше точно отсреща на оживената улица. В отношенията между горния и долния етаж, вътре и извън ресторанта имаше особена диалектика, която управляваше всички сделки, извършвани там. Индийските проститутки, накичени с гирлянди от жасминови цветове, закръглени, в прилепнали сарита, избродирани със скъпоценни камъни, нямаха достъп до долния етаж и само придружаваха клиентите си до бара горе. На европейските проститутки пък се позволяваше да сядат само на долния етаж и да привличат интереса на мъжете по другите маси или просто спрелите на улицата навън минувачи. Продажбата на дрога и каква ли не контрабанда се договаряше свободно по масите, но стоката можеше да бъде разменена само извън бара. Доста често можеше да се види как купувачът и продавачът се договарят за цената, излизат навън да си разменят парите и стоката и пак влизат и сядат на масата. Дори бюрократите и търговците на влияние се подчиняваха на тези неписани правила: договорка, постигната в тъмните сепарета на бара на горния етаж можеше да бъде скрепена с ръкостискане и пари в брой само на тротоара навън, така че никой да не може да каже, че е платил или получил рушвет между стените на „При Леополд“.

Тънките линии, разделящи и свързващи незаконното и законното никъде не бяха прокарани по-елегантно и не бяха присъщи само на разнородното общество в ресторанта. Търговците по уличните сергии наоколо продаваха ментета на Лакост, Карден и Картие с безпардонен замах, таксиджиите, паркирали по улицата, приемаха бакшиши, за да обръщат огледалата си така, че да не отразяват незаконните или забранените сделки, които се сключваха на задната седалка, а известен брой полицаи, изпълняващи прилежно служебния си дълг отсреща в участъка, бяха платили яки рушвети за привилегията да работят на този изгоден пост в центъра на града.