Щамът Андромеда

Комроу свали краката си от бюрото и натисна червеното копче „Безопасност“. Това копче автоматично изолираше Центъра за управление. Никой вече не можеше нито да излезе, нито да влезе без неговото разрешение.

След това той вдигна телефонната слушалка и каза:

— Дайте ми майор Манчек. Служебен разговор. Чакам…

Манчек беше старши дежурен офицер за месеца, човекът, който отговаряше за цялата дейност от „Скууп“ през месец февруари.

Докато чакаше, Комроу задържа слушалката с рамо до ухото си и запали цигара. По високоговорителите се чуваше гласът на Шоун:

— Мъртви ли ти изглеждат, Крейн?

Крейн: — Да, сър. Сякаш са заспали, но са мъртви.

Шоун: — Не приличат съвсем на мъртви, нещо липсва, странно. Но всички са свършили. Колко са много!

Крейн: — Като че ли са паднали, както са вървели. Просто са се спънали и край.

Шоун: — Гледай — навсякъде по улиците, по тротоарите.

Пак тишина, после Крейн каза: — Сър.

Шоун: — Господи!

Крейн: — Видя ли го? Човека в бяло, който пресича улицата.

Шоун: — Виждам го.

Крейн: — Той стъпва по тях като че ли…

Шоун: — Той идва към нас.

Крейн: — Сър, гледайте, мисля че трябва да се махаме, докато…

Връзката прекъсна с един пронизителен вик, после трясък, и Центърът за управление във Вандънбърг не можа повече да я възстанови.

III. КРИЗА

Когато Гладстон чул, че Гордън „Китаеца“ умрял в Египет, промърморил раздразнено, че генералът трябвало да намери по-подходящо време за това. Наистина след смъртта на Гордън в правителството на Гладстон настъпило объркване и криза. Един от подчинените забелязал, че такива обстоятелства все пак не могат да се предвидят, на което Гладстон отвърнал намръщено: „Всички кризи са еднакви.“

Разбира се, той имал предвид политическите кризи. Нито през 1885 година, нито в следващите четиридесетина години е имало научни кризи. После обаче се разразиха осем много важни, две от които станаха известни навсякъде. Интересно е, че последните две, свързани с откриването на атомната енергия и полетите в космоса, засягаха химията и физиката, но не и биологията.

Това и трябваше да се очаква. Физиката беше първата от природните науки, която напълно се модернизира и математизира. Последва я химията, докато биологията, това бавно развиващо се дете, креташе отзад. Дори по времето на Нютон и Галилей хората знаеха повече за Луната и другите небесни тела, отколкото за тяхното собствено.

Едва към края на четиридесетте години от нашия век положението се измени. Чак след войната, когато бяха открити антибиотиците, биологическите изследвания навлязоха в нова ера. Изведнъж се намериха и ентусиазъм, и пари за биологията, поток от открития заля света: успокояващи средства, стероидни хормони, имунохимия, генетичен код. През 1953 година беше присаден първият бъбрек; през 1958 година за първи път бяха изпробвани противозачатъчни таблетки. И не след дълго биологията стана най-бързо развиващата се област на науката. Далновидните изследователи говореха сериозно за промяна на гените, контролиране на еволюцията, регулиране на мозъчната дейност — идеи, които преди десетина години изглеждаха безумни.

И все пак още не беше настъпила биологична криза. Първата бе щамът „Андромеда“.

Според Луис Борнхайм кризата е състояние, при което сбор приемливи обстоятелства изведнъж, с появяването на един нов фактор, стават съвършено неприемливи, без значение дали този фактор е политически, икономически или научен: може да бъде смърт на национален герой, нестабилност на цените, научно откритие — всичко може да даде старт на такава криза. В този смисъл Гладстон е бил прав — всички кризи са еднакви.

Известният учен Алфред Покран в своя труд за кризите („Култура, криза и промени“) прави няколко интересни извода. Първо, той забелязва, че всяка криза се заражда много преди да се разрази истински. Например Айнщайн публикува своята Теория на относителността през 1905–1915 година, четиридесет години преди кулминационната точка на неговата слава в края на войната, открила нова епоха и началото на кризата.

Покран отбелязва също, че във всяка криза са замесени отделни индивиди и личности, и всеки един от тях е уникален:

„Трудно е да си представим Александър Македонски при Рубикон или Айзенхауер при Ватерлоо, както и Дарвин да пише на Рузвелт за потенциалните опасности, които крие атомната бомба. Кризата се създава от хората. Те влизат в нея със собствените си предразсъдъци, пристрастия и предубеждения. Кризата е сума от интуиция и несполуки, съчетание от забелязани и пренебрегнати фактори.

И въпреки това в уникалността на всяка криза се крие поразително сходство. Характерно за всички кризи е, че от ретроспективна гледна точка могат да се предскажат. Те, изглежда, притежават известна неизбежност, сякаш са предопределени. Това не се отнася за всички кризи, но е истина за достатъчно много, за да превърне и най-устойчивия историк в циник и мизантроп.“