Щамът Андромеда

2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7

1 2 4 8 16 32 64 128

После започна да събира числата, за да получи сумата 87. Загради ги в кръг.

2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7

1 2 4 8 16 32 64 128 = 87

—   —  —  ——  ——

След това прибягна до двоичния код. Той беше проектиран за компютри с необходими отговори от типа включено-изключено, да-не. Един математик веднъж се пошегува, че тези компютри приличат на хора, които смятат само с два пръста. Най-важното тук е, че двоичната система е превод на десетичната. Вместо девет знака има само два — едно и нула.

2^0 2^1 2^2 2^3 2^4 2^5 2^6 2^7

1 2 4 8 16 32 64 128 = 87

1 1 1 0 1 0 1 0

Манчек погледна цифрите, които току-що беше написал и постави чертичките — 1-110-1010. Съвършено правдоподобен телефонен номер.

Вдигна слушалката и го набра.

Беше точно дванадесет часът, полунощ.

ВТОРИ ДЕН ПИДМОНТ

V. РАННО УТРО

Всичко беше в пълна готовност. Кабели, шифри, телетайпи дремеха вече две години. Беше достатъчно обаче едно позвъняване на Манчек, за да се задвижи цялата машина.

Когато набра номера, той чу серия прещраквания и после глухо бръмчене, което означаваше, че бе попаднал на една от линиите за шифрована връзка. След миг бръмченето спря и един глас каза:

— Запис. Кажете си името, съобщението и затворете телефона.

— Майор Артър Манчек. Въздушна база Вандънбърг. Център за управление на програмата „Скууп“. Смятам, че трябва да обявя тревога по програмата „Уайлдфайър“. Разполагам със снимки, които потвърждават извънредно произшествие. Базата е затворена.

Докато говореше, изведнъж всичко му се стори доста невероятно. Даже магнетофонът не би му повярвал. Известно време той задържа телефонната слушалка — по навик. Чакаше някой да му отговори.

Чу само прещракване, връзката прекъсна автоматично. Слушалката стоеше безмълвна. Той я окачи и въздъхна. Никак не беше доволен.

Манчек очакваше да го повикат от Вашингтон след няколко минути, затова остана до телефона. Никой обаче не позвъни. Той не знаеше, че процесът, който беше започнал, е автоматичен. Веднъж обявена, тревогата „Уайлдфайър“ щеше да се движи строго по план и не можеше да се отмени по-рано от 12 часа.

Десет минути след позвъняването на Манчек беше предадено следното съобщение по най-строго зашифрования кабел на държавата:

¦¦¦¦ ВКЛЮЧЕНО ¦¦¦¦

строго секретно

следва кодът

CBW/9/9/234/435/6778/900

координати делта 8997

следва съобщение

обявена е тревога „УАЙЛДФАЙЪР“

повторение тревога „Уайлдфайър“

компетенция НАСА — мед.служба, съвета за национална сигурност

режимът влиза в действие незабавно

допълнителни указания

на пресата да не се съобщава

приемане на заповед 7–12

състояние на тревога до специално разпореждане

край

¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦¦

Това беше автоматична телеграма. Всичко, включително нареждането за пресата и евентуалната заповед 7–12, беше автоматично следствие на позвъняването.

Пет минути по-късно се получи второ съобщение, в което се казваха имената на хората от екипа „Уайлдфайър“.

строго секретно

следва код

CBW/9/9/234/435/6778/970

следва съобщение

изброените по-долу американски граждани от мъжки пол се поставят в положение „зет капа“. потвърждава се тяхното участие в секретните работи. Фамилиите следват:

Стоун Джеръми №81

Ливит Питър №04

Бъртън Чарлз №151

кристиансенкрик този ред да се зачеркне

да се чете

Кърк Кристиян №142

Хол Марк №77

изброените лица се поставят в положение „зет капа“ до специално нареждане

край.край.

Предполагаше се, че тази телеграма също има съвсем служебен характер — просто да се съобщят имената на петимата членове, които се поставяха в положението „зет капа“. За нещастие обаче, машината сгреши едно от имената и отказа да прочете съобщението изцяло. (Обикновено, когато се случеше машината да сгреши нещо при секретните съобщение, цялото съобщение се преписваше отново или пък се препрочиташе от компютър, за да се свери текстът.)