Шестима братя

— По дяволите, започвай да го лапаш най-накрая — отсече, повдигайки бедрата си нагоре във въздуха.

Тя си пое дълбоко дъх, разтвори устни и го пое в устата си. Не исках да гледам, затова просто се заслушах за тупването.

Не отне много време.

Туп.

Отворих вратата. Първото момиче все още лежеше в безсъзнание на леглото, а малко петно от яркочервена кръв се беше заформило между краката ѝ. Второто момиче беше припаднало на пода до Макси, който седеше на стола и с всяка изминала секунда ставаше все по-объркан и по-объркан.

Време е за шоу.

Сграбчих джобното си огледалце и шофьорската книжка на първото момиче и влетях в стаята.

— Кой е тук? — попита той, опъвайки въжетата, които придържаха краката и ръцете му плътно за стола.

Усмихнах се, поставяйки огледалцето върху малката масичка и я задърпах към мястото, където буйстваше Макси. Свалих маската му, за да ме вижда.

Той примигна няколко пъти, оглеждайки ме от глава до пети.

— Какво, по дяволите…? — изрева, когато видя, че и двете момичета са в безсъзнание. Усмихнах му се чаровно, възседнах го и притиснах циците си в гърдите му.

— Късметлия си — казах, поставяйки пръст върху устните му. — Баща ти има подарък за теб.

Пресегнах се зад гърба ми и дръпнах копринените връзки на корсета си, оставяйки го да се разтвори напълно, преди да падне на земята. Очите на Макси буквално изскочиха от орбитите си. Знаех, че искаше да ме чука още в момента, в който ме беше видял.

— Какъв ми е подаръкът? — попита, облизвайки устни, докато зяпаше циците ми. Беше се хванал на въдицата.

— Ще те пратя до такива висоти, че никога няма да се върнеш обратно — отвърнах, търкайки се във влажния му пенис.

Той ме гледаше с разширени очи, докато се приведох и взех огледалцето, на което бях приготвила две линии кокаин. Оформих едната с картата — безобидния кокаин — и притискайки ноздрата си, се наведох и смръкнах дълбоко.

Мамка му. Виждах звезди, ярки, блестящи, заслепяващи звезди, когато кокаина навлезе в кръвта ми и си проправи гореща пътека към мозъка ми.

— Сега е твой ред — казах, като поставих другия край на огледалцето под носа му. Запуших едната му ноздра и той смръкна линията.

Погледна ме с ужас, давейки се, когато под мен цялото му тяло се разтресе от спазми. Погалих бузата му със свободната си ръка, усмихвайки се, докато облизвах устни.

— Честит рожден ден — прошепнах. — Извратено копеле.

— Какво правиш? — извика, опитвайки се да се измъкне изпод мен. Силните му ръце опъваха въжетата, а набъбналите му мускули заплашваха да ги скъсат, но щеше да е мъртъв много преди да започнеха да се разхлабват.

Намръщих се в иронично оскърбление.

— Не ме попита за името ми — нацупих се.

— Шибана кучка е името ти! — изплю той, мятайки се под мен като заклещено животно.

— О, продължавай да се движиш така — простенах подигравателно. — Хубаво е.

Натиках кокаина отново под носа му, но той се извърна, като изви гръб и се замята, превивайки тяло.

— Какво, по дяволите, е това? — настоя гневно за отговор, докато ставах от скута му.

— Нали знаеш какво казват — че миналото винаги те настига — изрекох спокойно с делови тон, като залепих парче тиксо върху устата му. Хванах го неподготвен, тъй като беше твърде зает да наблюдава отрупаното с отровен кокаин огледало, вместо да следи действията ми. Той закрещя зад тиксото, но усилията му бяха напразни, тъй като едва доловимия звук, който се дочу, определено нямаше да привлече вниманието на никой отвън.

Тиксото беше за две цели: да заглуши крясъците му и да запуши устата му, принуждавайки го да диша през носа. Той се мяташе и гърчеше като заловен бик, но аз бях търпелива. Оставих го да се боричка още няколко минути, за да се измори, след което извадих найлоновото пликче от бикините си, и изсипах от снежнобелия прах в дланта си. Възседнах го отново, сграбчих косата му с една ръка, и натиках другата, в която държах кокаина под ноздрите му. Той моментално затаи дъх и малка усмивка се разля по лицето ми.

— Колко дълго можеш да задържаш дъха си, Максимилиян Ернесто Рос?

Веждите му се повдигнаха нагоре, сякаш питайки: „Откъде, по дяволите, знаеш името ми?“.

— О, знам името ти. Знам всичко за теб. Познавам те от деня, в който се родих в този проклет клуб.

Все още нямаше идея за какво говоря, но започваше да свързва точките.

Приведох се напред и облизах бузата му по същия начин, по който беше направил той преди шест години, когато ме беше чукал на крачка от смъртта. Нацупих се.

— Това съм аз, Макси. Джули. Имам ново лице, но все още си спомням какво причини на мен и на семейството ми.

Щрак. Изведнъж осъзна коя бях в действителност и остана без дъх. Замята главата си бясно настрани, но тъй като бях хванала косата му здраво и дланта ми следваше движенията му, той вдиша от отровния прах.

Носът му започна да кърви и за момент подбели очи, а ирисите му се свиха до големината на топлийки на фона на студените му сини очи.

— Не ти ли харесва подаръка ми? — попитах подигравателно, докато той се мяташе, разпръсквайки голяма част от белия прах върху нас.