— Лий е толкова непреклонна, а Чарлз — толкова неумолим. Предполагам, че вече сте решени. Имам неясното желание да взема пистолета и да ви застрелям. Имам усещането, че сте готови да се впуснете в кръстоносен поход, за да пробудито Синдик за съществуващите опасности. Смятате, че съдбата на цивилизацията зависи от вас. Прави сте, разбира се, съдбата на цивилизацията зависи от всеки един от нас във всеки един момент. Ние всички сме компоненти от задачата за двата милиарда тела. По някакъв начин, в продължение на един век, за всеки човек от територията на Синдик ние успяхме да постигнем гражданските свободи, свободата на мисълта и жизнения стандарт, на които са се радвали средните класи преди 1914 г., плюс по-дълъг живот, по-добро здраве, по-висока нравственост, по-голяма власт над природата, без проблемите с прислугата и без някои предразсъдъци. Няколко изключително приятни десетилетия. Когато погледнете назад в историята, ще се запитате кой разумен човек би искал нещо повече. Ще се запитате също кой би се осмелил да омаловажи това.
Той поспря и погледна изпитателно сериозните млади лица. Имаше толкова много неща, които би могъл да им каже още… но само сви рамене.
— Бог да ви благослови. Събирайте своите емоционални преживявания, докато можете. Някои обичат да четат телефонния указател, други харесват да ги чешат зад ушите. Различните хора получават своите импулси и удовлетворения по различни начини. Сега сте свободни се заемете с вашите тъмни и кървави дела; аз си имам работа.
Когато остана сам, той се облегна назад и дълго се смя.
Победа, поражение или примирие — какво значение имаше? — тези двамата щяха да стигнат далеко и при това щяха да се забавляват по целия път.