Синът на Нептун

— Значи е отсъствал осем месеца и вие още не сте го сменили?

— Може да не е мъртъв — каза Хейзъл. — Не сме се предали.

Рейна направи гримаса. Пърси се зачуди дали този Джейсън не е бил нещо повече от колега за нея.

— Претор се избира само по два начина — каза Рейна. — Или легионът издига някой върху щит след голям успех на бойното поле, а ние скоро не сме имали големи битки, или правим избори на Пирът на Фортуна, който е след пет дни.

Пърси се намръщи.

— Имате пир на фъртуна?

— Фортуна — поправи го Хейзъл, — богинята на Късмета. Нейният празник може да повлияе на лагера за цяла година. Може да донесе късмет — добър… или лош късмет. Много лош.

Рейна и Хейзъл погледнаха към празното място, на което липсваше трофей. Сякаш се чудеха какво липсва.

Пърси усети да го полазват тръпки.

— Пирът на Фортуна… горгоните го споменаха, както и Юнона. Казаха, че лагерът ще бъде нападнат в този ден, споменаха зла богиня на име Гея и армия… и това, че Смъртта щяла да бъде освободена. Да не искаш да ми кажеш, че това е тази седмица?

Пръстите на Рейна се сключиха около дръжката на кинжала.

— Няма да споменаваш нищо за това извън тази стая — нареди тя, — няма да допусна да сееш паника из лагера.

— Значи е вярно — каза Пърси. — Знаеш ли какво трябва да стане? Можем ли да го спрем? — Пърси бе срещнал тези хора току-що и не беше сигурен, че ги харесва, поне не и Рейна. Но искаше да им помогне. Те бяха полубогове като него. Имаха същите врагове. Освен това си спомни какво му бе казала Юнона — че е застрашен не само лагерът. Старият му живот, боговете, целият свят можеха да бъдат унищожени. Нещо лошо се задаваше.

— Стига толкова приказки — каза накрая Рейна. — Хейзъл, отведи го до Храмовия Хълм и намерете Октавиан. Пътьом можеш да отговориш на въпросите му. Разкажи му за легиона.

— Добре, Рейна.

Пърси имаше още много въпроси. Чувстваше, че умът му ще се разтопи. Но Рейна даде ясен знак, че аудиенцията е приключила. Тя прибра кинжала си. Металните кучета се изправиха и заръмжаха към Пърси.

— Успех при авгура, Пърси Джаксън — каза тя, — ако Октавиан те остави жив, вероятно ще можем да сравним спомените си… за миналото.

IV. Пърси

На излизане от лагера Хейзъл му купи кафе и черешово кексче от Бомбило, сладкаря с две глави.

Пърси буквално глътна кексчето. Кафето също му се услади много. Помисли си, че ако се добере до душ и нови дрехи, и успее да поспи, ще се почувства направо златен. Може би дори имперски златен.

Видя как група хлапета по бански и кърпи за баня се отправят към сграда, от чиито комини се издигаше пара. От вътрешността й се чуваше смях и плясък на вода, сякаш вътре имаше басейн.

Място точно като за Пърси.

— Баня — каза Хейзъл. — Да се надяваме, че ще се доберем до нея преди вечеря. Не си живял, ако не си се изкъпал в римска баня.

Пърси нетърпеливо въздъхна.

Докато приближаваше главния вход, забеляза, че казармите стават по-големи и по-хубави. Дори духовете изглеждаха по-добре, с по-сияйни брони и ореоли. Пърси се опита да разчете символите по знамената, веещи се пред сградите.

— На хижи ли сте разделени? — попита той.

— Нещо такова. — Хейзъл се наведе и над нея прелетя момче, яхнало огромен орел. — Във всяка от петте ни кохорти има по около четирийсет деца. Те са разделени в казарми от по десет човека, които са нещо като съквартиранти.

Пърси не бе гений по математика, но се опита да го пресметне.

— Искаш да ми кажеш, че в лагера има двеста души?

— В общи линии.

— И всички те са деца на боговете? Браво на боговете тогава.

Хейзъл се засмя.

— Не всички са деца на върховните богове. Има стотици низши божества, освен това много от лагерниците са просто заветници — второ или трето поколение. Може би родителите им са били полубогове или бабите и дядовците им.

Пърси премигна.

— Деца на полубогове?

— Да? Това изненадва ли те?

Пърси не бе сигурен. През последните няколко седмици се бе тревожил как да оцелее. Идеята, че ще живее достатъчно дълго, че да порасне и да си има деца, му се струваше невъзможна мечта.

— А тези, завистниците…

— Заветници — поправи го Хейзъл. — От завет. Като наследство.

— И те ли имат силите на полубогове?

— Понякога да. Понякога не. Но могат да бъдат обучени. Всички велики римски пълководци и императори твърдели, че имат божествен произход. В повечето случаи били прави. Авгурът на лагера например е заветник, потомък на Аполон. Предполага се, че притежава дарбата да пророкува.

— Предполага се?

Хейзъл направи гримаса.

— Сам си прецени, като го видиш. Името му е Октавиан.

Всичко това не подобри настроението на Пърси. От този Октавиан зависеше съдбата му. Ако само се предполагаше, че има дарба…

— А тези отбори — смени темата той, — кохорти или там както ги нарече… по това кой е ваш родител ли се разделяте?

Хейзъл го зяпна.

— Каква ужасна идея! Не, офицерите решават кой закъде е. Ако сме разделени по богове, кохортите няма да са равностойни. Аз например ще съм самичка.

Пърси усети да го пронизва тъга, сякаш бе изживял нещо подобно.

— Защо? Кой е твоят божествен родител?

Преди да може да отговори, някой зад нея извика:

— Чакай!