Синът на Нептун

— Духове? — обърна се към него Хейзъл. Очите й бяха смайващи — с цвета на четиринайсеткаратово злато. — Това са лари, божества на дома.

— Божества на дома — повтори Пърси. — Предполагам, че са по-нисши от истинските богове, но по-висши от боговете на наема?

— Те са духовете на предците — обясни Франк. Беше свалил шлема си, разкривайки почти бебешко лице, което никак не си пасваше нито с войнишката му прическа, нито с яката му фигура. Приличаше на бебе, което е взело анаболи и е влязло в морската пехота. — Ларите са покровители — продължи той. — Като цяло са безобидни, но никога не съм ги виждал толкова нервни.

— Зяпат ме — каза Пърси, — а онова момче ме нарече Грегус. Името ми не е Грег.

— Нарече те „грекус“ — поправи го Хейзъл, — като постоиш малко, ще започнеш да разбираш латински. Полубоговете го разбират по рождение. „Грекус“ означава грък.

— Това лошо ли е? — попита Пърси.

Франк прочисти гърлото си.

— Може би не. Ти приличаш на такъв, като ти гледам тъмната коса. Може би те мислят за истински грък. Да нямаш роднини оттам?

— Не зная. Както вече казах, не помня нищо.

— А може би… — Франк се поколеба.

— Какво? — попита Пърси.

— Вероятно нищо — каза Франк, — но между гърците и римляните има стара вражда. Понякога римляните използват думата „грекус“ като обида към някой, който е чужденец. Или враг. Но аз не бих се безпокоил за това.

Изглеждаше обаче доста обезпокоен.

Спряха в центъра на лагера при Т-образен кръстопът. Уличен знак посочваше, че пътят към главните порти се нарича ВИЯ ПРЕТОРИЯ. Другият път, минаващ през средата на лагера, бе означен като ВИЯ ПРИНЦИПАЛИС. Под тези табели имаше надписи, добавени на ръка. Те гласяха: БЪРКЛИ — 8 км, НОВ РИМ — 2 км, СТАР РИМ — 11 000 км, ХАДЕС (стрелка надолу) — 3 700 км, РИНО — 334 км, СИГУРНА СМЪРТ — НА ПРАВИЛНОТО МЯСТО СТЕ!

На Пърси мястото му се видя прекалено чисто и подредено, за да гарантира сигурна смърт. Сградите бяха наскоро измити и наредени в идеални редички, сякаш архитектът на лагера бе крайно претенциозен учител по математика. Казармите имаха тераси с навеси, където лагерниците се люлееха на хамаци, играеха карти или пийваха нещо разхладително. Всяка от отделните къщи имаше различна колекция от знамена, които представяха римски цифри и различни животни — орел, мечка, вълк, кон и дори нещо, което смътно напомняше хамстер.

По „Вия Претория“ имаше и магазини, които предлагаха най-разнообразни стоки — храна, оръжия, доспехи, кафе, екипировка за гладиаторски игри, даже тоги под наем. Една огромна реклама бе поставена на входа на магазин за колесници. Тя гласеше: ЦЕЗАР XLS С АВТОМАТИЧНИ СПИРАЧКИ, СТРУВА СИ ВСЕКИ ДЕНАРИЙ!

На единия от ъглите на кръстопътя имаше изключително импозантна сграда — два етажа от бял мрамор с огромни колони. Напомняше старовремска банка, а пред входа й стояха двама римски стражи. Над входа имаше огромен червен транспарант, на който, във вътрешността на лавров венец, бяха написани буквите SPQR.

— Генералният щаб, а? — попита Пърси.

Рейна го изгледа студено и враждебно.

— Нарича се принципия.

Тя погледна тълпата любопитни зяпачи, които ги бяха последвали от реката.

— Връщайте се по задачите си. Ще ви кажа какво е станало довечера. И не забравяйте — след вечеря ни предстоят военни игри.

Мисълта за вечеря накара стомаха на Пърси да изръмжи. Мирисът на барбекю, идещ от столовата, и уханията, долитащи от една пекарна на улицата, бяха повече от примамливи, но той силно се съмняваше, че Рейна ще го пусне да хапне преди разпита. Тълпата се разпръсна недоволно. Някои коментираха шансовете на Пърси.

— Мъртъв е — промърмори един.

— И тия двамцата, дето го домъкнаха, няма да прокопсат — подхвърли втори.

— Може пък — предположи трети — да го пуснат и него в петата кохорта. Тя си е за гърци и глупаци.

Няколко души се изсмяха на това, но Рейна ги погледна толкова лошо, че те се разпръснаха.

— Хейзъл — нареди тя, — ела с нас. Искам доклад за това какво се е случило на портата.

— Ами аз? — попита Франк. — Пърси ми спаси живота. Трябва да го пуснем да…

Рейна изгледа Франк така, че той отстъпи назад.

— Франк Занг — започна тя, — бих искала да ти напомня, че самият ти си в период на пробацио. Достатъчно бели направи за тази седмица.

Ушите на Франк поаленяха. Той се заигра с малката плочица, която висеше от една връв на врата му. Пърси не й бе обърнал голямо внимание, но сега му заприлича на оловна табелка.

— Върви в оръжейната — заповяда Рейна, — провери инвентара. Ако ми потрябваш, ще те извикам.

— Но… — понечи да каже нещо Франк, след което се спря. — Да, Рейна.

Рейна махна на Хейзъл и Пърси да я последват в командния щаб.

— А сега, Пърси Джаксън, нека видим дали не можем да подобрим паметта ти.

Отвътре принципията беше дори още по-внушителна.