Синът на Нептун

Но най-странната част от долината бе точно под него. На около двеста метра, точно до реката, имаше военен лагер. Той приличаше на широк около четиристотин метра квадрат с отбранителни валове от всички страни, чиито върхове завършваха с шипове. От всеки ъгъл се издигаха дървени наблюдателници с веещи се червени знамена, охранявани от пазачи с огромни арбалети. В далечната страна на лагера се отваряше широк проход, който водеше към града. По-тясна врата стоеше затворена до реката. Отвътре крепостта кипеше от движение — дузини деца влизаха и излизаха от казармите, носеха оръжия, полираха доспехи. Пърси чу звъна на чукове, срещащи наковални, и усети аромата на печено месо. Нещо в това място му бе познато, но в същото време му изглеждаше някак сбъркано.

— Лагер „Юпитер“ — посочи Франк. — Ще сме в безопасност, веднага щом…

В тунела зад тях проехтяха стъпки. Хейзъл изскочи на слънчева светлина. Беше покрита с прах и дишаше тежко. Шлемът й го нямаше и къдравата й кестенява коса сега падаше свободно по раменете. По бронята й личаха следи от ноктите на горгона. Едното от чудовищата дори бе успяло да залепи върху нея стикер с надпис „50% отстъпка“.

— Забавих ги — каза тя, — но всеки момент ще са отново тук.

Франк изруга.

— Трябва да минем през реката.

Юна стисна Пърси за врата.

— А, да. Забравих да ти кажа. Роклята ми не бива да се мокри.

Пърси прехапа езика си. Ако тази госпожа наистина беше богиня, вероятно закриляше смрадливите, дебели, никому ненужни хипита. И все пак бяха стигнали доста надалеч. Трябваше да продължи. Трябваше да извърши добрината, която бе обещал. Ако не го стореше, боговете щяха да погинат, а светът, какъвто го познаваше — да бъде унищожен заедно с всичките му близки хора.

Ако това беше тест, не можеше да си позволи да го скъсат на него.

Той се препъна на няколко пъти, докато тичаха към реката. Франк и Хейзъл го придържаха изправен.

Най-сетне стигнаха водите й. Пърси спря да си поеме дъх. Течението бе бързо, но реката не изглеждаше дълбока.

Портите на укреплението бяха на един хвърлей камък.

— Хайде, Хейзъл — каза Франк, докато зареждаше две стрели едновременно, — придружи Пърси, за да не го застреля охраната. Мой ред е да задържа гадините.

Хейзъл кимна и влезе в потока.

Пърси понечи да я последва, но нещо го спря. По принцип обожаваше водата, но тази река… изглеждаше могъща и не съвсем дружелюбна.

— Малък Тибър — каза Юна със съчувствие. — Водите му текат с мощта на стария Тибър — имперската река, край която е възникнал Рим. Това е последният ти шанс да се върнеш назад, момче. Ако продължиш, течението ще измие знака на Ахил от теб. Той е гръцки знак и с него не можеш да останеш на римска територия.

Пърси бе прекалено изморен, за да схване какво точно му казва старицата, но разбра основното.

— Ако продължа напред, вече няма да съм неуязвим, така ли?

Юна се усмихна.

— Точно така. Какво ще избереш сега, момчето ми? Безопасност или бъдеще на болка и несигурност?

Зад него горгоните излетяха от тунела, виейки страховито. Франк пусна стрелите си към тях.

От средата на реката Хейзъл извика:

— Хайде, Пърси, давай!

От наблюдателниците се чуха рогове. Пазачите завикаха нещо и насочиха арбалетите си към горгоните.

Тогава Пърси се сети за Анабет и продължи напред. Водите на реката бяха леденостудени, а течението — много по-мощно, отколкото бе очаквал. Но това не го притесни. Усети прилив на сила в крайниците си, а сетивата му се изостриха, сякаш бе пил кафе. Достигна другия край на брега и остави старицата на земята тъкмо когато вратите на лагера се отвориха. Десетки въоръжени деца се изсипаха от тях, а Хейзъл се усмихна облекчено.

В следващия миг обаче забеляза нещо зад Пърси и изражението й се смени с такова на смъртен ужас.

— Франк!

Франк бе прекосил реката наполовина, когато горгоните го заловиха. Те се спуснаха от небето и го хванаха за ръцете. Той извика от болка, когато мощните им нокти се забиха в кожата му.

Пазачите също извикаха, но Пърси знаеше, че те не могат да помогнат. Нямаше как да стрелят, тъй като можеха да убият Франк. Другите хлапета, изскочили от лагера, наизвадиха мечовете си и се втурнаха към реката.

Но беше твърде късно. Имаше само един начин Франк да бъде спасен.

Пърси протегна ръце. Усети странно чувство в стомаха си, а после Тибър се покори на волята му. От двете страни на Франк се образуваха огромни водовъртежи, а после от водата изригнаха гигантски ръце, които имитираха движенията на Пърси. Те сграбчиха горгоните и чудовищата изпуснаха Франк изненадани.

Водните длани се свиха с все сила.

Пърси чу как другите деца викат и отстъпват назад, но остана съсредоточен върху задачата си. Стисна юмруци така, сякаш мачка нещо, и огромните ръце се прибраха в реката. Чудовищата удариха дъното и станаха на прах. Есенцията им се пръсна из водата като отровен облак, опитвайки да се събере, но реката я раздели. Скоро следите от горгоните изчезнаха, понесени от течението. Водовъртежите също ги нямаше — водите на реката се бяха успокоили.