Синът на Нептун

— Хванах те! — изкрещя Евриала. Пърси се обърна тъкмо навреме, за да види как една стрела я пронизва в челото. Евриала падна на платното за бързи коли. Един камион мина през нея и я влачи около стотина метра, но после тя изскочи изпод него, покачи се отгоре му, извади стрелата от челото си и отново полетя.

Пърси стигна вратата.

— Благодаря — кимна той на пазачите, — чудесен изстрел.

— Това трябваше да я убие! — оплака се стрелецът.

— Добре дошъл в моя свят — промърмори Пърси.

— Франк — каза момичето, — вкарай ги вътре, бързо! Тези същества са горгони!

— Горгони! — гласът на стрелеца потрепера. Беше трудно да се различат чертите му изпод шлема, но той бе едър като борец и изглеждаше на около четиринайсет-петнайсет години.

— Дали вратата ще ги удържи?

Юна се изкикоти в ръцете на Пърси.

— Не, няма. Напред, Пърси Джаксън! През тунела, към реката!

— Пърси Джаксън? — момичето страж бе с тъмна кожа, а изпод шлема му се подаваха къдрави кичури коса. Изглеждаше по-малка от Франк, може би тринайсетгодишна. Ножницата на меча стигаше почти до глезена й. И все пак звучеше така, сякаш тя дава заповедите.

— Добре, ти очевидно си полубог. Но коя е… — Тя погледна към Юна. — Няма значение. Просто влизайте. Аз ще ги задържа.

— Хейзъл! — каза момчето. — Не бъди безразсъдна.

— Вървете! — настоя тя.

Франк прокле на някакъв език — латински може би — и отвори вратата.

— Хайде!

Пърси го последва, залитайки под тежестта на старата жена, която действително се увеличаваше. Той не знаеше дали Хейзъл може да удържи горгоните сама, но бе прекалено уморен, за да спори.

Тунелът минаваше през здрава скала и имаше широчината и височината на училищен коридор. В началото си действително приличаше на тунел за поддръжка — с електрически кабели, предупредителни знаци и електрически табла по стените и електрически крушки в метални предпазители по дължината на тавана. Но щом навлязоха по-навътре, циментовият под премина в мозайка, а крушките отстъпиха място на факли, които горяха, без да изпускат дим. На неколкостотин метра Пърси видя слънчева светлина.

А старата дама бе станала по-тежка и от торба с пясък. Ръцете на Пърси се разтрепериха от умора. Юна започна да пее нещо на латински. Звучеше като приспивна песничка и изобщо не помагаше на Пърси да се съсредоточи.

Зад тях в тунела проехтяха гласовете на горгоните. Хейзъл извика. Пърси се изкуши да пусне Юна и да се върне назад, за да помогне, но тогава целият тунел се разтърси от звука на падащи камъни. Чу се звук като от сплескване, сходен с този, който горгоните бяха издали, когато Пърси бе пуснал коша с топки за боулинг върху тях в търговския център. Той погледна назад. Западната част от тунела се бе напълнила с прах.

— Не трябва ли да проверим как е Хейзъл? — попита той.

— Добре е, да се надяваме — каза Франк. — Скрила се е под земята. Ти продължавай да вървиш. Почти стигнахме.

— Къде сме стигнали?

Юна се засмя.

— Всички пътища водят насам, дете. Би трябвало да го знаеш.

— Към училище?

— Към Рим, дете! — скара се старицата. — Всички пътища водят към Рим.

Пърси не беше сигурен, че я е чул добре. Вярно, изгубил бе паметта си и умът му наистина не функционираше нормално от онзи ден, в който се бе събудил във Вълчия дом. Въпреки това бе доста сигурен, че Рим не е в Калифорния.

Продължиха да бягат. Сиянието на края на тунела стана по-ярко и накрая изскочиха на дневна светлина.

Пърси замръзна. Пред тях се бе ширнала долина във формата на паница. Беше широка няколко километра, а в нея се издигаха ниски хълмчета, заобиколени от златисти поля и дори скромни горички. Малка река извираше от езеро в центъра и опасваше всичко, оформяйки латинската буква G.

Пейзажът беше типичен за Северна Калифорния — дъбове и евкалиптови дървета, златни хълмове, ясно синьо небе… Голямата вътрешна планина — май се казваше Диабло — се издигаше в далечината, където трябваше да е.

И въпреки това Пърси се чувстваше така, сякаш бе навлязъл в някакъв таен свят. В центъра на долината, сгушено до езерото, лежеше градче от мраморни сгради с червени керемидени покриви. Някои имаха куполи и колони като държавни сгради, а други приличаха на палати със златните си врати и огромни градини. Можеше да види широк площад с колони, фонтани и статуи. Пететажен римски колизей блестеше на слънчевата светлина, а до него се намираше дълга овална арена, подобна на писта за автомобилни състезания.

От южната част на езерото се виждаше друг хълм с още по-внушителни сгради. Пърси предположи, че са храмове. Няколко каменни моста прекосяваха реката, която се виеше из долината, а далеч на север се мяркаха редица тухлени арки, които напомняха на издигнати влакови релси. Реши, че това трябва да е акведукт.