Синът на Нептун

Пърси и Рейна бяха заели местата на преторите на подиума, което страшно тормозеше момчето. Не беше лесно да изглеждаш спокоен, когато носиш чаршаф и червен плащ.

— Лагерът е в безопасност — продължи Октавиан. — Аз съм първият, който поздравява нашите герои за това, че върнаха орела на легиона и донесоха толкова много имперско злато! Действително съдбата ни се усмихна. Но защо да я изкушаваме? Защо да сме алчни?

— Радвам се, че попита — изправи се Пърси, използвайки въпроса, за да се намеси.

— Но аз не… — заекна Октавиан.

— Ти не участва в извършването на подвига — взе му думата Пърси, — знам. Затова постъпваш мъдро, като ме оставяш да обясня, тъй като аз бях.

Някои от сенаторите се изкикотиха. Октавиан нямаше друг избор, освен да седне и да се помъчи да не изглежда прекалено жалък.

— Гея се пробужда — каза Пърси. — Победихме двама от гигантите й, но това е само началото. Истинската война ще се състои в старата родина на боговете. Пътят ще ни отведе първо до Рим, а после и до Гърция.

Нервен шепот се разнесе из сената.

— Зная — продължи Пърси, — винаги сте смятали гърците за врагове. И то не без причина. Досега всеки път, когато сме се срещали, е имало война. Но това може да се промени. Това трябва да се промени, ако искаме да победим Гея. Това е тайната на Пророчеството на седмината. Седем героя, гърци и римляни, трябва да затворят Портите на Смъртта.

— Ха! — изкрещя един лар от задния ред. — Последният, който се опита да разтълкува това пророчество, бе Майкъл Варус и той изгуби орела ни в Аляска! Защо да ти вярваме сега?

Октавиан се усмихна злобно. Някои от съюзниците му в сената започнаха да кимат одобрително. Дори част от ветераните изглеждаха несигурни.

— Аз пренесох Юнона през Малък Тибър — напомни им Пърси с колкото се може по-твърд глас. — Тя ми каза за Пророчеството на седмината. Марс също се яви пред вас лично. Смятате ли, че двама от най-могъщите ви богове ще се появят в лагера, ако ситуацията не беше сериозна?

— Той е прав — обади се Гуен от втория ред. — Аз самата имам доверие на Пърси. Грък или не, той върна честта на легиона. Видяхте го на бойното поле. Нима някой се съмнява в това, че той е истински герой на Рим?

Никой не възрази, а някои дори закимаха.

Рейна се изправи. Пърси я погледна притеснен. Нейното мнение можеше да промени нещата — за добро или лошо.

— Твърдиш, че подвигът трябва да се извърши с хората от другия лагер — каза тя, — твърдиш, че такава е волята на Юнона. Ала гърците са наши врагове от хилядолетия. Тяхното коварство е добре известно.

— Сигурно — отвърна Пърси, — но враговете могат да станат и приятели. Ако преди седмица някой ви бе казал, че римляни и амазонки ще се бият рамо до рамо, дали щяхте да му повярвате?

— Прав е — засмя се царица Хила.

— Героите от лагера на нечистокръвните вече са работили с тези от лагер „Юпитер“ — добави Пърси, — без да знаят. По време на войната с титаните миналото лято, докато вие нападахте крепостта „Отрис“, ние защитавахме Олимп в Манхатън. Аз лично се изправих срещу Кронос.

Рейна едва не се спъна в тогата си.

— Какво си направил?

— Знам, че не е за вярване — продължи Пърси, — но също така смятам, че си заслужих доверието ви. Хейзъл и Франк са предречени да дойдат с мен на тази мисия. Другите четирима в момента летят насам от лагера на нечистокръвните. И един от тях е Джейсън Грейс, вашият стар претор.

— Нелепо! — извика Октавиан. — Измисля си!

— Това звучи доста фантастично — намръщи се Рейна. — Джейсън се връща заедно с гърците? Казваш, че ще се появят в небето над нас в тежко въоръжен кораб, но че не бива да се притесняваме?

— Да. — Пърси погледна към изнервената аудитория. — Просто ги оставете да кацнат. Изслушайте ги. Джейсън ще потвърди всичко, което ви казвам. Кълна се в живота си!

— В живота си? — погледна Октавиан към сената. — Ще си спомним това, ако се окаже, че ни мамиш.

Сякаш нарочно в същия момент в сената влезе вестоносец, който дишаше толкова тежко, сякаш бе тичал по целия път до сената.

— Претори, простете, че ви прекъсвам, но разузнавачите ни казват, че…

— Кораб! — весело каза Тайсън, сочейки с пръст през дупката в тавана. — Корабът идва!

И наистина от облаците се спусна гръцки боен кораб. Все още бе на около километър, но се бе устремил към сената. Когато приближи, Пърси видя бронзовите щитове от двете му страни, опънатите платна и носа, оформен като драконова глава. На най-високата мачта се вееше бяло знаме — символ на мира. Това бе Арго II. Най-невероятният кораб, който някога бе виждал.

— Претори! — извика вестоносецът. — Какви са заповедите ви?

— Нима има нужда да питаш? — скочи на крака Октавиан, почервенял от яд. Той кормеше една плюшена мечка. — Поличбите са ужасни! Това е измама, нападение! Бойте се от данайците, дори когато носят дарове!32 — Той посочи Пърси с пръст. — Неговите приятелчета идват с боен кораб! Той ги е довел тук! Трябва да нападнем!