Синът на Нептун

— Юнона — повтори той. — Наричаме я Юнона Монета, онази, която предупреждава. Тя се явява във времена на криза, за да предупреди Рим за предстояща заплаха. Той погледна към Пърси, сякаш за да допълни: като загадъчни гърци, например.

— Чух, че Пирът на Фортуна е тази седмица — каза Пърси. — Горгоните казаха, че тогава ще има нашествие. Видя ли това в плюша?

— Не, за жалост — въздъхна Октавиан. — Волята на боговете е неясна тези дни. Не мога да разчета почти нищо.

— Нямате ли си… — Пърси се поколеба. — Оракул или нещо подобно?

— Оракул? — усмихна се Октавиан. — Каква сладка идея. Но се опасявам, че нямаме такъв. Сега, ако прегледаме Сибилските книги, както препоръчах…

— Сибо… какво? — попита Пърси.

— Книги с пророчества — обясни Хейзъл, — от които Октавиан е обсебен. Римляните се съветвали с тях по време на бедствия. Но повечето хора смятат, че те са изгорели с падането на империята.

— Някои хора смятат така — поправи я Октавиан. — За нещастие текущото ръководство отказва да организира мисия, с която да ги потърсим…

— Понеже Рейна не е луда — отговори Хейзъл.

— И сме ограничени, понеже разполагаме само с няколко откъслечни листа — продължи Октавиан, — с няколко загадъчни предсказания като това. — Той кимна към надписите по мраморния под.

Пърси погледна към редиците думи, без да очаква да ги разбере… след което се задави.

— Онова там! — посочи той и започна да превежда, докато четеше: — Седмина герои ще сбере зовът, през огън или буря ще премине светът…

— Да, да — прекъсна го Октавиан и завърши, без дори да поглежда текста: — Клетва трябва да се спази със сетен дъх, пред Портите на Смъртта бди врагът.

— Но аз знам това пророчество! — Пърси се чувстваше така, сякаш върху храма отново бе паднал гръм. Сетне осъзна, че целият трепери. — Това е важно.

Октавиан повдигна вежда.

— Разбира се. Наричаме го Пророчеството на седмината. То е на няколко хиляди години. Не знаем какво означава. Всеки път, когато някой се опита да го разчете… е, Хейзъл може да ти разкаже повече. Случват се бели.

Хейзъл го погледна лошо.

— Просто прочети предсказанието за Пърси. Може ли да се присъедини към легиона, или не?

Пърси почти виждаше как работи умът на Октавиан, как преценява дали може да му бъде полезен, или не. Сетне авгурът постави ръка върху чантата му.

— Какво красиво животно! Може ли?

Пърси не го разбра, докато Октавиан не му взе пандата от търговския център, която стоеше на върха на раницата. Това бе глупава плюшена играчка, но Пърси я бе носил дълго и се бе привързал към нея.

— Хей! — извика той, когато Октавиан я отнесе на олтара и надигна ножа си.

Октавиан я изкорми и пръсна плюша по олтара. Сетне метна обезобразената играчка настрани, промърмори нещо под носа си и се обърна към тях с триумфираща усмивка.

— Блага вест! — извика той. — Пърси може да се присъедини към легиона. Ще го зачислим към кохорта на вечерния събор. Предай на Рейна, че съм го одобрил.

Хейзъл бе видимо облекчена.

— Това е… страхотно. Хайде, Пърси.

— О, Хейзъл — обади се тогава Октавиан, — щастлив съм, че приемаме Пърси в легиона, но изборите за претор предстоят. Надявам се не си го забравила.

— Джейсън не е мъртъв — сряза го Хейзъл. — Ти си авгурът. Трябва да го намериш!

— Опитвам се, опитвам се! — Октавиан посочи осакатените играчки. — Съвещавам се с боговете всеки ден! Но, уви, след осем месеца все още не съм открил нищо. Разбира се, продължавам да опитвам, но ако Джейсън не се завърне до Пирът на Фортуна, ще сме принудени да действаме. Не може да има вакантно място толкова дълго. Много ще съм ти благодарен, ако ме подкрепиш на изборите за претор. Това ще означава много за мен.

Хейзъл стисна юмруци.

— Аз? Да подкрепя теб?

Октавиан свали тогата си, сгъна я и я остави заедно с ножа върху олтара. Пърси видя седем линии на ръката му. Значи бе изкарал седем години в лагера. Знакът на ръката му бе лира, символът на Аполон.

— В крайна сметка — каза авгурът — бих могъл да ти помогна. Ще е ужасно, ако онези гадни слухове за теб тръгнат из лагера… или, да не дават боговете, се окажат верни.

Пърси пъхна ръка в джоба си и стисна химикалката си. Този човек заплашваше Хейзъл, това бе очевидно. Един знак от нея и бе готов да извади Въртоп и да види как Октавиан ще се държи, ако се окаже откъм острия му край.

Хейзъл си пое дълбоко въздух. Кокалчетата на юмруците й бяха побелели.

— Ще си помисля — каза тя.

— Отлично — усмихна се Октавиан. — Между другото, брат ти дойде.

Хейзъл се напрегна.

— Брат ми? Защо?

Октавиан сви рамене.

— Кой знае. Чака те край храма на баща ви. Но, моля те, не го кани да остава за дълго. Другите се плашат от него. А сега, ако ме извиниш, трябва да продължа издирването на нашия беден приятел, изчезналия Джейсън. Беше ми приятно да се запознаем, Пърси.