Съкрушени

Хана се сепна. Чейси Бледсоу беше зубърка, която си играеше с йо-йо, носеше шапка „Котка в шапката“ на танцовите забави и харесваше големи, раздърпани чанти, които я правеха да изглежда като пощаджийка. Това момиче носеше обувки на Джими Чу и изящна чантичка под мишницата си. Дори изглеждаше така, сякаш си беше сложила изкуствени мигли.

Но след това момичето заговори.

— О, ето къде си! — каза тя на някой, който седеше в другия край на залата. Гласът беше на Чейси Бледсоу, същият, който беше подвиквал след Хана, Али и останалите на площадката в основното училище, копнеещ отчаяно да бъде част от групичката им. Новата и подобрена Чейси се втурна към най-добрата си приятелка Фай Темпълтън, която седеше в едно сепаре в ъгъла. Макар че Фай беше облечена с дънки, които не й стояха добре, и носеше раздърпана тениска с петно на едната гърда, това като че ли не помрачи стила на Новата Чейси.

— Тя не беше ли в болнични около месец заради херпес? — прошепна Хана. Чейси беше в класа й по математика; учителката я беше съжалила, защото също беше изкарала херпес.

— И аз така си мислех. — Майк забарабани с пръсти по бара. — Но ако това се получава, след като преболедуваш от херпес, може би повече момичета трябва да го пипват.

Кирстен Калън, която седеше на масичката близо до Хана, повдигна вежди, дочула коментарите им.

— Тя изглежда страхотно. Определено трябва да се кандидатира за Майска кралица.

Все повече деца почнаха да се обаждат, че Новата Чейси трябва да се кандидатира — дори няколко момчета от отбора заскандираха „Чей-_си_“. Хана погледна безпомощно Майк.

— Можеш ли да направиш нещо?

Майк разпери ръце.

— Какво, например?

— Не знам! Аз трябва да съм Майската кралица!

Пиук!

Телефонът на Хана замига в чантата й. Тя го извади. ИМАТЕ НОВ ЕСЕМЕС ОТ НЕПОЗНАТ НОМЕР.

Стомахът й се сви. Цяла седмица не беше получавала нищо от А., но знаеше, че е само въпрос на време. Тя огледа ресторанта с надеждата да зърне изпращача. Една фигура се плъзна зад фонтана в дворчето. Вратата на кухнята се затвори бързо, скривайки сянката.

Хана се приготви и натисна бутона за четене.

Само загубенячки могат да се състезават със загубенячки. Опитай се да спечелиш и ще загубиш не само моето уважение — ще разкажа на агент Фуджи за всичките ти гадни малки лъжи.

А.

3. Скъпа Емили, знам какво си намислила

Същия следобед Емили Фийлдс и майка й влязоха в един бутик, наречен „Мода за мацки“ в Манайънк, едно от модните предградия на Филаделфия. От стереоколоните се носеше песен на някаква момичешка гръндж банда. От отсрещната страна на щанда ги погледна някакво момиче с пиърсинг на веждата и полуобръсната глава. Други две момичета, всяка пъхнала ръка в задния джоб на другата, разглеждаха дънковата секция. Манекените носеха тениски с надписи „ДОРИ НЕ МОГА ДА МИСЛЯ КАКТО ТРЯБВА!“ и „АЗ НЕ СЪМ ГЕЙ, НО ПРИЯТЕЛКАТА МИ Е“.

Госпожа Фийлдс порови из дрехите върху масата и извади един папагалено-жълт клин.

— Сладък е, не мислиш ли? Бих могла да го нося на сутрешните ми разходки.

Емили не сваляше поглед от клина. На дупето му имаше надпис ДОБРЕ МИ ИДВА ЕДНА СЛИВА РАНО СУТРИН. Тя не знаеше дали да се смее или да заплаче. Дали майка й знаеше какво означава това?

След това се огледа. Като че ли всички в магазина я зяпаха. Тя грабна клинчето от ръцете на майка си.

Госпожа Фийлдс отстъпи от масата уплашено. Емили се зачуди дали не е била твърде рязка. Майка й полагаше огромни усилия. Това беше същата жена, която предишната година беше заточила Емили в Айова заради това, че се беше разкрила. А наскоро Емили беше пуснала нова бомба: през лятото беше родила бебе и го беше дала за осиновяване на едно семейство, което живееше в Честнът хил. Известно време семейството й я изолира изцяло, но нищо не би помогнало по-добре да се погледне под различен ъгъл на нещата от една истинска бомба на круизен кораб и едно почти удавяне в морето. Когато Емили се върна жива от круиза, родителите й я посрещнаха като героиня и й обещаха, че ще се опитат да поправят всичко. През изминалата седмица госпожа Фийлдс правеше всеки ден бананови палачинки на Емили за закуска. И двамата й родители бяха седнали заедно с нея пред компютъра й, за да разгледат заедно фотосите от пътуването, като охкаха и ахкаха пред снимките й на фона на сияйните оранжеви залези и подскачащи делфини. Тази сутрин госпожа Фийлдс се появи в стаята на Емили в осем сутринта и обяви, че двете ще си организират момичешки ден: маникюр, обяд, а след това пазаруване в Манайънк. Въпреки че маникюрът и пазаруването не бяха от любимите неща на Емили, тя с готовност се съгласи.

Момичето върна клинчето обратно на масата и избра друго, яркочервено, с надпис МАЦКИТЕ КЕФЯТ на задничето. После го подаде на майка си.

— Според мен червеното най-много ти отива.