Съкрушени

Емили рязко се обърна. Майка й стоеше на входа, сваляйки прозрачната найлонова шапка против дъжд от главата си.

— М-мамо? — рече заеквайки тя. — Какво правиш тук?

Госпожа Фийлдс пъхна шапката във ватираната си чанта.

— Айрис ме покани. И тъй като ми е беше на път, реших, защо пък не? — След тези думи тя протегна ръка, за да получи пръсване от парфюма, и се усмихна топло на Айрис.

С всяка изминала секунда цялата история с Айрис караше Емили да откача все повече. Тя непрекъснато беше нащрек да не се обадят от „Убежището“ и да кажат: „Хм, да не би да сте ни откраднали пациентката?“. Освен това изобщо, изобщо, изобщо не й харесваше това, че Айрис живее в дома й — понякога дори оставаше сама, без Емили да е наблизо да я надзирава. Предишния ден, когато се прибра у дома след срещата в паник-стаята, тя не знаеше какво да очаква. Ами ако Айрис беше решила да разкаже на родителите й всичко? Ами ако Айрис беше откачила и ги беше заклала с кухненския нож?

Вместо това откри момичето и родителите си седнали на дивана в дневната да гледат телевизия и да пият чай. Това някак си й се стори още по-ужасяващо. Айрис се държеше така, сякаш е член на семейството.

— Сигурна съм, че Айрис е уморена, мамо — избъбри ужасената Емили. — Денят беше дълъг и тя сигурно иска да си легне.

— Какви ги говориш? Бодра съм като кукуряк! — рече енергично Айрис, премествайки се по-близо до госпожа Фийлдс на дивана. Емили забеляза, че момичето похапва от любимите оризови хрупки на майка й. Никой не ядеше тези неща — те винаги бяха твърди като камък и твърде мазни. Естествено, госпожа Фийлдс изглеждаше ужасно поласкана.

Сега Емили смушка Айрис в гърба.

— Защо си поканила майка ми? — промърмори тя.

Айрис сви невинно рамене.

— Тя е готина.

Да бе, да, помисли си Емили, очаквайки Айрис да завърти очи и да каже нещо гадно. Но тя не каза. Вместо това Айрис се обърна, увери се, че продавачката в магазина й е обърнала гръб, а госпожа Фийлдс се е захласнала по мострите с гримове, след което грабна кутийката с парфюма „Цветна бомба“ и я пусна в ръкава на торбестия пуловер, който Емили й беше заела. Емили протегна ръка, за да я спре, но Айрис само я стрелна с поглед, който казваше: „Знам какво правя“. Все пак нали затова бяха дошли в мола. „Да открадна разни работи от Сакс“ се намираше под номер шестнайсет в списъка на Неща, които искам да направя, докато съм извън Убежището. Може би имаше бонус точки заради това, че го прави пред майката на Емили.

Тя последва Айрис по ароматния коридор, който водеше към Модерната секция. Докато вървеше покрай чантите, някой я дръпна за ръката. Спенсър се беше свила зад една маса, отрупана е раници на Марк Джейкъбс.

— Псст! — прошепна тя.

Емили клекна до нея.

— Какво правиш тук?

Погледът на Спенсър се стрелкаше насам-натам.

— Направих си специална поръчка за бални обувки от Сакс. — Тя погледна към Айрис, която позираше пред едно трикрило огледало. — Каза ли ти вече нещо?

— Нищо от последния път, когато ме попита — изръмжа Емили. — Бяхме заети.

— С какво?

Емили погледна към рекламата на парфюми от другата страна на пътечката. Момичето на снимката приличаше малко на Джордан, което накара сърцето й да се свие.

— Ами след като я изкарах от Убежището и преди да се срещна с вас в паник-стаята, Айрис ме накара да отидем в града, за да може да се понатиска с един имитатор на Бен Франклин. След това, тази сутрин, трябваше да я откарам в старото й училище. Тя искаше да се изкатери по въжето на пилона в средата на игрището и да удари месинговата камбана на върха му. — Приличаше на паяк, докато се катереше по въжето, а дънките, които Емили й беше заела, бяха пристегнати на кръста й с детско коланче.

— Оказа се, че учениците от гимназията са скрили трева на върха на пилона — продължи Емили. — Айрис се спусна долу с голяма кесия. Така че сега имам в дома си избягала пациентка на психиатрична клиника и торба с марихуана. Родителите ми направо ще откачат, ако разберат.

Веднага, щом изрече тези думи, тя осъзна колко абсурдно звучат. Родителите й щяха да откачат още повече, ако узнаеха, че Емили пази тайната на Ариа за откраднатата безценна картина. И че е помогнала да блъснат едно момиче от покрива. И всичко останало.

Спенсър прехвърли тежестта си на другия крак.

— Значи не ти е казала нищо за Али?

Емили се огледа за Айрис и най-накрая забеляза русата й глава край рафтовете с миниполи.

— Работя по въпроса. — Предишната вечер беше подпитала Айрис за Али, но тя й беше отговорила, че все още не е направила нищо, за да заслужи информацията. Когато Емили я попита както точно трябва да направи, за да получи ценната информация, момичето отметна косата си през рамо, сви рамене и каза:

— Ще знам, когато го видя.

— Значи А. не знае, че Айрис живее у вас, така ли? — прошепна Спенсър.

Емили стисна здраво чантичката си, гневна, че Айрис отново беше променила правилата. Вътре прошумоляха хартиените кърпички.

— Не.

— Какво да правим с картината?