Съкрушени

Самолетът имаше сателитна телевизия и след като се качиха на борда, Ариа превключи на СНН Интернешънъл. И внезапно на екрана се появи снимка от имението. Къщата беше още по-разнебитена и порутена, отколкото си я спомняше. „Нахлуване в имението Бренън“, пишеше в долната част на екрана.

Видеоматериалът показа близък план на сенчестите, обрасли в паяжини стаи. След това се появи размазана снимка на „Звездна нощ“… и полицейски скеч на Олаф.

— Това е крадецът, който се е измъкнал заедно с картината, както ни го описа очевидецът, живеещ малко по-нататък по пътя — заяви репортерката. — В момента властите го преследват.

Ариа зяпна изненадано. Олаф е успял да се измъкне?

Хана гледаше ужасено екрана на телевизора. Ситуацията се беше променила. Беше откраднато ценно произведение на изкуството и Ариа беше помогнала за кражбата му. Хана си спомни за случаите на кражба на картини, върху които беше работил баща й, докато все още практикуваше право: дори хората, които знаеха за престъплението, бяха виновни. Сега тя беше такъв човек.

Ариа я докосна по ръката, досещайки се за мислите й.

— Олаф е умен, Хан. Няма да позволи да го хванат… което означава, че никога няма да каже, че съм била с него. Полицията никога няма да успее да ме свърже с престъплението. И никой никога няма да разбере, че ти знаеш. Просто не казвай на никого, чу ли? Дори на Емили и Спенсър.

Хана се извърна и впери поглед в пътечката между седалките, опитвайки се да се успокои. Може би Ариа беше права. Може би този тип Олаф, който и да беше той, щеше да се измъкне от полицията. Само така тайната на Ариа щеше да бъде опазена. И само така Хана щеше да бъде в безопасност.

За щастие те останаха в безопасност почти цяла година. От време на време историята се появяваше в новините, но нямаше много нови подробности и репортерите никога не споменаха, че е имало съучастник. Веднъж Хана гледаше репортажа заедно със Спенсър и Емили, и тайната бълбукаше като гореща лава в гърдите й. Но тя не каза нищо. Не искаше да предаде доверието на Ариа. Ариа също не смееше да им каже нищо — колкото по-малко знаеха момичетата, толкова по-добре.

След известно време случилото се спря да притеснява Ариа. Олаф беше изчезнал и беше взел картината със себе си. Нещата между нея и Ноъл се оправиха и пътуването до Исландия остана просто един далечен спомен. Тя беше в безопасност. Никой не знаеше.

Де да беше така. Някой знаеше — и той пазеше тайната дълбоко в себе си, докато не настъпеше подходящият момент. И сега, в края на последната учебна година на момичетата, същият този човек беше решил да го разкрие публично.

Това беше третият — най-страховит — А.

1. Пази си гърба

В една слънчева понеделнишка сутрин Спенсър Хейстингс влезе в кухнята и беше посрещната от аромата на кафе и топло мляко. Майка й, годеникът на майка й Никълъс Пенитисъл, дъщеря му Амилия и сестрата на Спенсър, Мелиса, седяха около масата и гледаха новините. Репортерът разкриваше допълнителни подробности за взрива, избухнал на един круизен кораб край бреговете на Бермудите седмица по-рано.

— Властите продължават да търсят причинната за експлозията, която принуди всички пътници на круизния кораб да се евакуират — каза той. — Новите доказателства подсказват, че взривът е избухнал в котелното. Възстановените записи от охранителната камера показват две зърнести фигури. Все още не е ясно дали тези двама души са причинили експлозията, или тя е резултат просто на някакъв странен инцидент.

Госпожа Хейстингс остави на масата каната с кафе.

— Не мога да повярвам, че все още не са разбрали какво се е случило.

Мелиса, която бе пристигнала в Роузууд на гости на приятели, погледна към Спенсър.

— Как може от всички круизни кораби точно на борда на онзи, на който си пътувала ти, да има и някакъв луднал бомбаджия.

— Добре, че аз не бях на този кораб. — Амилия, която беше две години по-малка от Спенсър и имаше буйна къдрава коса, чип нос и беше пристрастена към пуловери и обувки „Мери Джейн“ — дори и след преобразяването, което Спенсър й беше направила в Ню Йорк — изсумтя надменно. — Да не би да сте тръгнали на самоубийствено пътуване? Затова ли отплавахте към онази пещера, вместо към брега?

Спенсър отиде до тостера, без да й обръща внимание. Но Амилия не спря да говори.

— Поне така казват всички — че ти и трите ти приятелки сте откачили. Може би трябва да се преместиш за постоянно в паник-стаята на татко, а?

Господин Пенитисъл погледна строго към Амилия.

— Стига толкова.

Госпожа Хейстингс постави една чаша с кафе на масата пред годеника си.

— Паник-стая ли имаш, Никълъс? — попита тя, очевидно изгаряща от нетърпение да промени темата на разговора. Все още не се беше научила как да поставя Амилия на мястото й.

Господин Пенитисъл силете пръстите на ръцете си.