Съкрушени

— Просто ще разбера — отвърна Емили, докато двете се отдалечаваха от дансинга. Само че… дали наистина щеше да разбере? Джордан можеше да е скрила тайно съобщение в някоя от четирите тематични Ван Гог торти. Можеше да го е пришила към някоя кърпа за бърсане на ръце в тоалетните. Можеше да е вмъкнала нещо в някое от парчетата, които беше подготвил за пускане диджеят. Беше като да търси игла в някоя от купите сено на Ван Гог.

Тя огледа залата за пореден път. Джордан щеше да се досети, че задачата й няма да е лесна и щеше да се опита да я изненада с нещо, до което Емили щеше да се приближава често, нали? Но пък всичко в залата беше интересно и си заслужаваше да се погледне отново. Букетите с цветя на масите. Ледените скулптури на животни. Направените от папиемаше звезди с човешки ръст. Татуистът в ъгъла, гадателят, който четеше по звездите.

— Време е за конга, народе! — извика диджеят, откъсвайки Емили от мислите й. Пред кабинката му бяха изтикали един огромен триножник. — Къде са кралят и кралицата на бала?

— Аз кралица! — извика на развален английски Клаудия Хууско, ученичката на разменни начала. Тя се приближи до сцената, сложила накриво короната върху златистите си къдрици. Когато стигна почти до кабинката на диджея, тя се спъна в подгъва на роклята си и короната излетя от главата й. Всички се разсмяха. Роклята й се свлече надолу, разкривайки сутиена й с подплънки и — ужас — ластичен колан. Всички избухнаха в смях.

Погледът на Емили се върна към гадателката. По време на втория им ден в морето, Емили беше използвала бавния интернет на кораба, за да влезе в един астрологически сайт и да прочете хороскопа си. Когато каза на Джордан, че го прави всеки ден, за да види дали нещата ще се развият добре или зле, Джордан я беше изгледала така, сякаш бе луда.

— Ами ако в хороскопа ти пише да не излизаш от вкъщи?

— Ами няма да изляза — беше се пошегувала Емили. После я беше смушкала шеговито. — Но те никога не казват такива неща. Дори да те очаква лош ден, те пишат, че ще бъде предизвикателство. Или че ще натрупам опит.

— И ти им вярваш? — беше попитала Джордан.

— Да — беше отвърнала Емили.

Джордан я беше докоснала по носа.

— Обичам да научавам разни неща за теб.

Емили погледна часовника на мобилния си телефон: часът беше девет и петдесет и три. Докато повечето момичета и момчета на дансинга образуваха дългата конга-верига, тя се отдалечи към масата на гадателката. Жената имаше дълга, провиснала, прошарена коса, бенка на носа и кръгли очила с лилави стъкла. Тя изгледа спокойно и продължително Емили, сякаш я изпиваше с очи бавно, до последната капка.

Най-накрая се усмихна, улови Емили за ръката и разтърка дланта й.

— Имаш гладни пръсти, което означава, че си артистична личност — започна тя. — Палецът ти е силен, което означава, че разсъждаваш логично. Освен това си в добра форма и си способна да преодоляваш препятствията, нали?

Уф, помисли си Емили. Това си беше чисто омаловажаване.

Жената каза още, че Емили ще има любовна връзка, но никога няма да се ожени, и че ще живее дълъг, щастлив живот. Емили продължаваше да чака да чуе нещо за Джордан, но жената дори не спомена името й. След като продължи да й гледа още около пет минути, жената я потупа по ръката.

— Това е. Отивай и бъди щастлива.

Емили наведе настрани глава.

— Ами… няма ли да ми кажете още нещо?

Жената се намръщи.

— Не, това е всичко. — Тя извади един гумен печат изпод масата, притисна го към кутийката с мастило и го отпечата върху ръката на Емили. — Това показва, че вече си била тук. Не гледам повторно.

Емили стоеше, неспособна да скрие разочарованието от лицето си. Това предизвикателство внезапно й заприлича на книгите „Аз, шпионинът“, които тя обичаше да чете в училищната библиотека. Направо се побъркваше, докато се опитваше да намери скрития снежен човек или мъничкия талисман във формата на агънце, или розовия апостроф в разпръснатите снимки; когато не успяваше, се чувстваше глупава и невнимателна. А може би Джордан просто не я познаваше чак толкова добре. Може би Емили не познаваше Джордан чак толкова добре.

Тя се върна при Айрис, която се беше включила в конга-веригата. Тя пусна Емили пред себе си, след което я изгледа странно.

— Какво е това на ръката ти?

Емили погледна към печата, който й беше ударила гадателката.

— Да не ходя повторно — промърмори тя. Но когато печатът попадна под светлината на дискотечното кълбо, тя забеляза, че печатът представлява голям черен кръг, в който се забелязваха инициалите ДР. Тя застина на място. Възможно ли беше това да означава Джордан Ричардс?

Емили се отдръпна от дансинга, протегна ръката си под приглушената светлина на бюфета и се взря в печата. Той приличаше на пощенски печат. Около инициалите беше изписана думата Бонеър. Възможно ли беше това да е подсказка за мястото, където се намираше Джордан? Бонеър пощенски клон ли беше? Или град?