Съкрушени

— Леле. — Ноъл пристъпи напред с протегнати ръце.

Тя отскочи назад.

— Теб сме търсили през цялото време. Ти измъчваше Спенсър и Емили, и Хана, а сега дори мен с нещата, които направихме миналото лято. А сега се опитваш да ни натопиш, че сме убили Табита — макар това да е нещо, което ти си направил. Ти си ни издал и на агент Фуджи. За Табита? За картината? Може би за всичко — защото ти си А.!

— Ариа! — Ноъл отново се устреми към нея.

Ариа отскочи от пътя му. Погледът й шареше из гробището, но изходът навън беше само един — през затворената врата. Тя побягна към нея, но токчето й се заплете в мократа трева. Ноъл я сграбчи за глезена и се стовари върху нея. Притисна я с цялата си тежест. Тя се опитваше да се измъкне, риташе и дращеше.

— Ариа, спри се за малко! — рече умоляващо той. — Просто ме изслушай!

Ариа се извъртя, за да го погледне. В съзнанието й внезапно изплува спомен: в къщата на Ноъл, когато той се хвърли върху нея с вик „Парен валяк!“ и двамата бяха избухнали в смях, докато от очите им не потекоха сълзи. Но през цялото време той беше обичал Али.

Когато ходеше с нея на онези готварски курсове, правеше послушно сосове и режеше зеленчуци, той беше обичал Али. А когато за пръв път правиха секс, той беше толкова нежен и мил, и важен, че сега Ариа просто не можеше да си го представи. През цялото време Али, Али, Али.

Той й беше помогнал да се опита да ги убие!

Тялото на Ноъл тежеше върху нейното и Ариа се опита да си поеме дъх.

— Къде е тази кучка? — изкрещя тя. — Кажи ми къде е, за да я убия!

— Не знам за какво говориш — каза Ноъл.

— Знаеш много добре! — изпищя Ариа, размахвайки ръце и крака. — Просто си признай, че я обичаш! Признай, че знаеш къде се намира!

Ноъл се надигна за миг, облегнат на лакти. Извърна главата си настрани, загледан в тъмнината.

— Обичах я.

Ариа успя да се измъкне изпод него и го погледна в очите.

— И тя е жива?

Ноъл изглеждаше наранен.

— Ариа…

— Жива ли е?

Лек полъх на вятъра накара вратата да се разклати. От улицата се чуваха клаксони на коли. Високо в небето проблясваха светлините на самолет. Ноъл извърна глава.

— Не знам — отвърна тихо той с тон, който подсказваше обратното.

Това се равняваше на признание. Ариа се изпълни с гняв. Тя скочи на крака и тръгна към вратата, препъвайки се в нападалите камъни, с изцапана с кал рокля. Силни ръце я хванаха през кръста и тя падна отново, чувствайки тежестта на Ноъл върху тялото си. Дъхът му опари ухото й.

Ариа изкрещя и се опита да се измъкне, но Ноъл беше твърде тежък.

— Престани да се държиш като безумна, за да мога да ти обясня всичко — помоли я той.

— Мразя те! — изкрещя Ариа, останала без дъх от тежестта му. — Никога, никога повече няма да те слушам!

— По дяволите, Ариа — каза Ноъл, задържайки я под себе си. В гласа му се промъкнаха животински, опасни звуци. Ариа отново се опита да се измъкне, но поради липсата на кислород крайниците й започнаха да изтръпват. Тя нададе отчаян вой. Щеше да умре. Момчето, което си мислеше, че обича, щеше да бъде нейният убиец.

Туп.

Ноъл извика от болка и се претърколи настрани. Ариа се изправи на крака и изтича зад близкия надгробен камък; нямаше представа какво се беше случило току-що. Докато се опитваше да си поеме дъх, от мрака изплуваха няколко фигури. Спенсър застана до Ноъл с вдигнат над главата му скиптър. До нея застанаха Емили и Хана с широко отворени очи.

Емили забеляза Ариа и изтича при нея, прегръщайки я силно.

— Добре ли си?

Ариа се опита да кимне, но не можеше да отмести поглед от Ноъл. Спенсър вдигна скиптъра, за да го удари отново, но той скочи и бързо се отдръпна настрани.

— Да не си посмял да бягаш! — предупреди го тя.

— Какво става тук, по дяволите? — рече Ноъл с продран глас. — Вие сте откачили!

Той тръгна между надгробните камъни към изхода. Спенсър се опита да го последва, но роклята й пречеше да се движи бързо. Спря се на няколко крачки от редицата надгробни камъни и се взря в мрака. Ноъл беше изчезнал.

Спенсър изтича при Ариа.

— О, господи! Нарани ли те?

Тя гледаше ужасено бузата на Ариа. Тя беше мокра — Ариа дори не я усещаше. Когато я избърса с ръка и погледна, тя видя кръв. По бузите й се стичаха сълзи.

— Съжалявам, момичета — избъбри тя. — Знаех неща за Ноъл, неща, които не ви казах. А трябваше. И сега вече е твърде късно.

Хана я прегърна силно.

— Не говори така. Всичко е наред.

— Не исках да е той! — проплака Ариа. — Исках да е всеки друг, но не и той.

— Знаем. — Спенсър я погали по косата. — И ние искахме да е всеки друг, но не и той.

— Но поне вече си в безопасност — прошепна Емили. — Поне не успя да те нарани по-сериозно.

Ариа подсмръкна и кимна, после погледна към тъмната далечина, където се беше изгубил Ноъл. Тя не беше напълно убедена в думите на Емили. Ноъл я беше наранил много сериозно.

Беше разбил сърцето й на милион парчета.

31. Прошката си има цена