Съкрушени

— И на мен не ми се искаше да вярвам, че е Мона — рече тихо Хана. — Но Ноъл призна, че е обичал Али. Отдавна е знаел за размяната… и не е казал нищо за това. Не трябва да го съжаляваш. Трябва да си ядосана.

Ариа кимна.

— Знам, че трябва, но… — Тя ги погледна с мокрите си, зачервени очи. — Може ли да изчакаме един ден? Ако дотогава не успея да намеря Ноъл, ще разкажем всичко на Фуджи.

Спенсър затвори очи.

— Ами ако Фуджи реши да претърси къщата ти? Тогава какво?

— Готова съм да поема този риск — отвърна Ариа с треперлив глас.

Спенсър се облегна назад на ръцете си. Хана откъсна една кожичка от палеца си. Емили погледна нервно през прозореца.

— Какво ще кажеш за шест часа? — рече Спенсър. — Така до… — тя погледна часовника си — два следобед, ако не се чуем с Ноъл, ще трябва да направим нещо.

Брадичката на Ариа затрепери.

— Но това е съвсем недостатъчно?

— Ако е невинен, той ще се обади, не мислиш ли? — каза Спенсър.

— Но… — Ариа огледа лицата им. След това приглади пискюлите на персийския килим. — Добре — каза тя. — Шест часа.

Момичетата се изправиха и събраха вещите си. След като пиха кафе и хапнаха гевречета, те тръгнаха към изхода. Когато Хана, Ариа и Емили се отдалечиха, един черен джип спря до тротоара. Спенсър надникна през прозореца, изненадана, че някой я посещава толкова рано. Беше някакъв младеж, когото не познаваше.

Той се качи на верандата и натисна звънеца. Спенсър изчака за миг, после отвори вратата. Младежът, който стоеше пред нея, беше облечен с дънки и раирана риза. Беше висок почти колкото Спенсър и добре сложен; имаше пронизващи зелени очи и чувствени розови устни. На бузите му имаше грозни бели белези. Други се забелязваха по ръцете му. Едното му ухо беше съсухрено и почти не се виждаше.

— Здравей, Спенсър — каза той.

Тя отстъпи назад.

— К-кой си ти?

— Аз съм Чейс — отвърна младежът.

Спенсър замълча, очаквайки завършека на шегата.

— Не, не си — сопна му се най-накрая тя. — Познавам Чейс. — Тя не искаше да си мисли за него — въпреки че не беше А., може би все пак работеше заедно с Ноъл и Али. Откъде иначе щеше да знае за Ямайка?

Тя се накани да затвори вратата, но младежът я улови за ръката.

— Всъщност познаваш брат ми. Той се казва Къртис. Изпратих го да се срещне с теб вместо мен. Аз разговарях с теб онлайн. Аз съм онзи, който поддържа страницата за Алисън Дилорентис.

Пред очите на Спенсър се появиха черни точки. От съседната улица се чу клаксон на кола, който съвпадаше със странните звуци, които отекваха в главата й. Тя сграбчи безжичния телефон, който лежеше на масичката до вратата.

— Махай се веднага или ще повикам полиция.

Младежът вдигна примирително ръце.

— Виж, съжалявам, че те излъгах. Но между нас имаше толкова невероятна връзка в интернет и аз толкова се бях ентусиазирал заради срещата ни, но когато отидох в музея и видях колко си красива, просто не можах да отида там с този вид на… нали разбираш… така, както изглеждам. — Той посочи лицето и ухото си. — Брат ми беше с мен в колата. Затова пратих него и му казах да се престори на мен. Казах му какво да каже за случая. Но той си падна по теб. И когато разбрахме, че си Спенсър Хейстингс… — Той замълча и поклати глава. — Тогава вече наистина не можех да ти се покажа. Влюбен съм в теб още откакто прочетох за теб в списание „Пийпъл“.

Спенсър не знаеше да плаче или да се смее.

— Не мога да те разбера.

— Знам. — Чейс, изглежда, се измъчваше. — Но това е истината, кълна се. Къртис ми пращаше есемеси какво казваш на срещите ви, а аз му отговарях какво да ти каже. Сега и двамата си падаме по теб — дори с Къртис се скарахме ужасно в нощта на бала, защото аз исках да ти кажем истината, а той не искаше.

Мислите на Спенсър препускаха толкова бързо, че чак я заболя главата.

— Той спомена нещо, което никога не съм му казвала — на никой от двама ви, всъщност.

Чейс примигна.

— За какво става дума?

Спенсър преглътна.

— За Ямайка — призна си тя. Вече нямаше значение на кого го казва — виновният беше Ноъл, не тя.

Чейс сбърчи вежди, после очите му грейнаха.

— О — ти си била в Ямайка, когато е умряла Табита Кларк, за това ли става дума?

Очите на Спенсър проблеснаха, но тя не каза нищо.

— Получих няколко молби да вкарам случая на Табита Кларк в блога ми, защото е от района — каза Чейс. — Позанимавах се малко с него. Освен това надникнах и в страницата ти във Фейсбук — някои от снимките ти са публични; сред тях имаше такива от ваканцията ви в „Скалите“ миналата пролет. Докато ровех, Къртис беше при мен в стаята и сигурно съм споменал, че си била там по същото време с Табита — това е наистина странно и тъжно съвпадение. — Големите му очи преливаха от разкаяние. — Наистина съжалявам, Спенсър. Това е ужасно нарушение на личното пространство. Изобщо не трябваше да те търся в Гугъл, да преглеждам страницата ти във Фейсбук. Трябваше да бъда откровен с теб от самото начало.