Утробата й се напрегна и тя не успя да спре стона, изтръгнал се от разтворените й устни. Усещането от това, което правеше с нея, бе чудесно. Изви се като дъга, предоставяйки му по-добър достъп, и чак тогава осъзна, че е спряла да се бори. Вместо това дланите й стискаха плата на униформата му, за да го придърпат по-близо.
Слейд смучеше и драскаше със зъби чувствителното връхче. Триша изстена силно. Зарови пръсти в косата му и задържа главата му на място. Сърцето й препускаше лудо. Тя знаеше, че тялото й отговаря на неговите докосвания и изгаряше от възбуда.
Той се надигна, за да остави малко разстояние между тях. Плъзна длан по бедрото й, бутна го и разтвори краката й широко. Тя ахна, когато ръката му покри слабините й. Той притисна палец точно в центъра и потърка набъбналата пъпка. Заля я удоволствие, изви се към него.
— Да — простена Триша.
Слейд замръзна, цялото му тяло се напрегна. Дръпна ръка от влажната й сърцевина, а устата му освободи гърдата. Студен въздух погали голото й, мокро зърно, щом той се отдръпна. Тя отвори очи, опита се да го види, но всичко, което успя да различи, бе една сянка, надвесена над нея.
— Ти наистина можеш да се разгорещяваш — прошепна, толкова тихо, че тя почти не го чу.
— Слейд? — останала без дъх, с треперещ глас произнесе името му.
Мъжът промърмори яростна ругатня, отдръпна се от нея и се изправи. Триша се надигна, намръщи се от внезапната болка, пронизала рамото й. Шокирана го наблюдаваше, докато той се отдалечи. Спомни си, че гърдите й са голи и посегна да оправи бельото си. Смъкна блузата да се покрие.
— Ще се върна — каза грубо Слейд, — отивам да огледам наоколо.
— Но…
Младата жена затвори уста. Трепереше, цялото тяло я болеше.
— Негодник! — прокле тя.
Легна обратно. Беше възбудена. Чувстваше гърдите си напрегнати, а тази, която бе смукал, бе станала толкова чувствителна, че я болеше дори от докосването на сутиена. Стисна зъби. Би сменила бельото си, ако имаше такава възможност. Обърна се настрана и се сви на кълбо.
Опита се да намери удобно място върху твърдата, студена земя. Трябваше да прегледа дрехите, разхвърляни при катастрофата около джипа, за да намери риза с дълги ръкави. Но през деня бе топло. Потрепери и се обгърна по-силно. Мина известно време, но младият мъж не се връщаше.
Обзе я страх.
Той мразеше сълзите. Беше го видяла как реагира на хленченето на Брат и се досещаше, че Новите видове не проявяват голямо търпение към хората със слабости. Бяха имали труден живот и през годините, в които бяха затворени в лабораториите, им бе втълпявано, че проявата на слабост е нещо лошо. Можеше да се обзаложи, че Слейд дори не плаче.
Глава 5
Намръщен, Слейд огледа мястото, където се бяха настанили да пренощуват. Преследвачите им бяха по-близо, отколкото му се искаше, но и доста далеч, за да е сигурен, че скоро няма да ги хванат. Той се чувстваше достатъчно силен да продължи да се придвижва в нощта, но Триша не бе като него. Крехкото й човешко тяло се нуждаеше от почивка. Не се бе оплакала, но той забеляза умората й. Трябваше да признае, че чувстваше известна гордост от това как добре се бе справила в напрегнатата ситуация. Хората не бяха много твърди, но тя беше смела. Този факт го караше да я желае още повече.
Най-накрая, пенисът му омекна достатъчно, за да може да се движи, без да му причинява болка. Почти я бе обладал. Тя щеше да го помисли за диво животно, ако я беше изчукал на земята.
Вкусът на сладките й целувки и докосването на мекото й тяло до неговото, го бяха докарали почти до лудост. Но тя заслужаваше много повече от един бърз секс върху голата земя. Той можеше да е полуживотно, но тя не беше. Човешките жени имаха определени очаквания от мъжете в тази ситуация — меко легло, романтична обстановка и примерно — свещи. Да бъде проклет, но нямаше да позволи на инстинктите и желанието си, да го накарат на направи нещо, за което после щеше да съжалява. Трябваше да се контролира, докато се окажеха в безопасност.