Слейд

— Седемнадесет смъртни случая? Не съм чула, че цифрата е толкова голяма — информацията ужаси Триша.

Той повдигна рамене.

— Някои от тях починаха по-късно от огнестрелните рани. Наетата охрана се издъни. Момчетата от Новите видове се обединиха, за да сритат няколко задника, когато се появиха тук да спрат копелетата, които се опитваха да разбият вратата на клиниката. Аз бях сам и си мислех, че ще влязат вътре да ме убият, защото не изглеждаха придирчиви за това кого ще застрелят. Всеки, който диша, бе мишена на тези главорези. Сътрудниците от сигурността на Новите видове носят черни военни униформи, а на бронежилетките им отпред с големи бели букви пише НСО.

Когато я беше спрял, Слейд носеше същата униформа.

— Значи тези, които носят надписи НСО, са охрана?

— Да, и наричат себе си офицери по сигурността. По-добре да не се забърквате с тези момчета. Един от тях ми каза, че бил експериментален прототип в лабораторията, където го държали. Според слуховете, някои от тях са били обучавани да се бият и убиват, само за да покажат на какво са способни и колко са бързи. Чух, че Мерикъл Индъстрис може би е имала договори със страни от третия свят за продажбата на стимуланти на най-високи цени. Новите видове отричат, но кой знае каква е истината. Така или иначе са злодеи. Те не оспорват факта, че са били редовно измъчвани и бити, за да се види до каква степен на осакатяване могат да издържат и да се излекуват. Виждали ли сте някои от тези момчета отблизо? Исусе! Те са огромни и при това бързи, имат по-добър слух, обоняние и зрение, с една дума са жива демонстрация на сила. Бях в армията и съм адски сигурен, че не искам да се изправя лице в лице с някой от тях, дори зад гърба си да имам цяло поделение в подкрепа.

Триша погледна часовника си. Не желаеше да слуша нищо повече за това, колко жестоки и опасни са Новите видове. Бяха я уплашили достатъчно и без да слуша спекулациите. Освен това, след разговора си с Пол узна, че той има склонността да говори с часове, ако му се отдадеше такава възможност.

— Дежурството ми свърши. Май ще се прибирам вкъщи.

— Какво ще кажете за жилищата? Не са ли страхотни? На мен ми дадоха къща селски тип, с две спални. Жена ми е влюбена в нея.

— Хубави са — съгласи се младата лекарка. Изправи се и посегна към чантата си. — Ще се видим утре. Обади се, ако имаш нужда от мен.

— Ще го направя, док… ъъъ, Триша.

Тя излезе от медицинския център и тръгна надолу по улицата. Къщата й бе само на една пресечка навътре в района, където бяха построени десетки жилища селски тип за човешките служители. Нейната беше малка, сладка и синя. Младата жена погледна към луната и реши, че вечерта е прекрасна.

— Малко е късно да се разхождаш сама наоколо — изхриптя зад нея дрезгав мъжки глас.

Триша ахна и се обърна, постара се да не показва изненадата си, когато видя Слейд. Той бе облечен в черна униформа и вниманието й се фокусира върху дясната страна на гърдите му, където ясно се открояваха буквите НСО, отпечатани на малък участък. Вдигна поглед и срещна най-удивителните сини очи. Те бяха като тъмни езера, в които можеше единствено да се взира.

Ако бе служител от НСО, то той сигурно бе доста жилав, за да оцелее след най-лошите жестокости в лабораториите и ако информацията на Пол бе вярна, бе един от прототиповете, обучавани да се бият, а ужасните неща, сторени с него, са били филмирани. Това означаваше, че Слейд можеше да бъде супер опасен. Тя си пое дълбоко въздух и опита да успокои ударите на сърцето си.

— Не те видях, нито те чух — призна Триша.

Острите му зъби блеснаха, когато й се усмихна.

— Точно това исках да ти покажа. Не трябва да се разхождаш сама. Може да бъде опасно.

— Това е строго охраняван обект, навсякъде има пазачи. — Тя се намръщи. — Мисля, че съм в безопасност. — Освен с теб, поправи се мълчаливо. Той е твърде привлекателен. Виж само тези великолепни очи и уста. Чудя се какво ли би станало, ако го целуна? Не го приближавай, заповяда си мислено. Той не помни.

Мъжът сви широките си рамене.

— Все още ли искаш да научиш нещо за чифтосването между нашите два вида?

Този въпрос незабавно й причини сърцебиене.

— Говорил си с господин Фюри и госпожа Брауер? Нима са променили мнението си да ми дадат достъп до тях? — Вълнението от факта, че ще й се удаде възможност да разговаря с двойката, която живееше съвместно, бе мигновено и силно. Можеше да научи толкова много от тях. Щеше да върши нещо реално, вместо да седи зад бюрото в очакване на пациенти, порязали се с хартия, да дойдат на преглед. — Бих искала да ги уговоря да направим няколко прости теста.

— Не. — Слейд направи крачка към нея. — Те, както и преди, не са заинтересовани. Просто се чудех, дали все още се надяваш да научиш нещо за чифтосването между нашите видове.

Вълнението й угасна.

— Проявявам голям интерес. Да не би да има още двойки, за които не съм чула? Ако има такива, високо бих оценила възможността да говоря с тях.