Слейд

— От мен да мине. Щом не се интересуваш, така да бъде. Просто търсех партньорка за секс, но няма да те притеснявам повече. Трябваше да приемеш предложението ми, док. — Присви очи. — Просто исках няколко часа, за да отговоря на всичките въпроси, които имаш. Ти си достатъчно хубава и си помислих, че времето прекарано с теб, може би ще си струва. Лека нощ, док.

Той се обърна и слезе от верандата. Беше на половината разстояние до тротоара, когато Триша отвори уста:

— Само няколко часа, а? И хубава? Последния път ме нарече красавица. — Младата жена позволи на гнева си да се развихри. — Последния път предложи да правиш с мен секс в течение на няколко дни, 215. Да се чувствам ли обидена?

Мъжът се извърна. Тя видя шока изписан по красивото му лице. Това отговори на въпроса й. Той наистина не си я спомняше. Изгледа го свирепо.

— Мисля, че ти ми харесваше повече, когато се възстановяваше в моята болница. Полумъртъв бе по-привлекателен, отколкото сега, когато си напълно здрав. Това наистина е тъжно. — И затръшна вратата, секунда преди той да пристъпи към нея. Завъртя ключа и пусна резето.

— Док? Отвори вратата! — Той изръмжа думите от другата страна на дървената плоскост.

— Лека нощ, господин Слейд.

Младият мъж натисна дръжката на бравата, но ключалката не поддаде. Триша чу звън на ключове. Нима щеше да се опита да отключи вратата? Тя прехапа устни.

— Ще се обадя на охраната — заплаши го. — Помниш ли ги? Те бяха така добри да те спрат предишния път, макар да казваше, че никой няма да дойде да ме спаси.

Той изруга тихо.

— Ти си лекарката от болницата, нали така, док?

— О, значи ме помниш. — Облегна се на вратата.

— Косата ти е по-различна.

Триша докосна влажната си коса. Миналата година, когато бе работила в болницата, където се бяха срещнали, бе изпробвала как ще й стои червена коса. Сега отново беше с естествения си цвят — меднорусо.

— Това е естественият ми цвят. Реших повече никога да не я боядисвам червена.

— Отвори и говори с мен! — изръмжа заповеднически той.

— Защо? За да можеш да ме обиждаш още повече? Да бъдеш по-голям задник?

Младата жена се напрегна, когато на въпросите й отговори само мълчание. Нима се опитваше да влезе в къщата й по друг начин? Защо ще го е грижа, ако тя беше същата жена, която бе заговорил преди година? Ослуша се, но не чу нищо от другата страна на вратата.

— Господин Слейд?

Мъжът не отговори. Най-накрая Триша се дръпна от входа и се втурна из къщата, за да се увери, че всички прозорци са затворени. Отпусна се, сигурна, че си е отишъл и не смята повече да я притеснява. Влезе в спалнята и включи осветлението. Легна да спи с тениска, в случай, че той се върнеше и решеше да я изненада с друга внезапна визита.

Слейд опря чело на вратата, затвори очи и се заслуша в движенията на лекарката. Все още бе шокиран, че жената, която току-що бе обидил и ядосал, бе една и съща с онази, която го преследваше в мислите му всяка вечер, откакто бе освободен.

Доктор Триша Норбит бе променила цвета на косите си и ги бе оставила дълги. Той бе под въздействието на упойващи лекарства, когато се бе събудил в човешката болница, но трябваше да познае аромата й и нейните красиви сини очи, когато я видеше отново. Споменът за тях, го накара да иска сам да си срита задника, че не бе направил връзката. Дали техните медикаменти наистина му бяха повлияли зле?

В своя защита можеше да каже, че никога не бе научил името на жената, която бе притиснал под себе си на малкото болнично легло, но всичко останало за нея се намираше непокътнато в съзнанието му. Нейното меко тяло, приковано под неговото, вкусът на кожата й върху езика му, ароматът на възбудата й, всичко това го измъчваше. Беше сигурен, че ако никой не я бе спасил, тя щеше да го приеме, и той щеше да се наслаждава на факта, че го желаеше толкова, колкото той я искаше. След това всичко се превърна в ад. Хората нахълтаха в стаята, упоиха го и му я отнеха.

Слейд потисна ръмженето си. Беше се прецакал великолепно. Късно вечер, преди да легне да спи, винаги си мислеше за нея, неговата секси червенокоска. Отблъсна се от хладното дърво, отвори очи и се втренчи в къщата, в която тя се криеше. Беше си фантазирал, че я намира отново, притиска я под себе си и довършва онова, което бе започнал. Беше планирал как да я очарова, затова бе изучил човешката романтична тактика, с надеждата да я спечели, ако я срещне.

Доктор Триша Норбит го мразеше. Не можеше да я вини за това. През по-голяма част от времето нарочно се бе държал с нея като задник. Дразнеше се, че е привлечен от нея, въпреки фантазията му за друга жена. Струваше му се, че изневерява на спомена за своята червенокоска всеки път, когато тялото му откликваше на доктор Норбит.