Слейд

— Мога да бъда много мил, когато поискам. Знам как да предразположа към разговор. — Вдигна поглед и й намигна. — Много съм добър с устата, когато съм мотивиран. — Той погледна надолу към скута й и усмивката му се разшири. — Наистина имам отлични умения.

Кучи син. Триша стисна зъби, отказвайки да го произнесе на глас. Той нямаше предвид разговор и тя го знаеше. Защо винаги се опитваше да я дразни? Може би си мислеше, че я притеснява с явните си сексуални намеци, но тя бе лекар. Пое си дълбоко въздух и се усмихна насила. Твърде често бе тормозена от пияни мъже в спешните отделения, за да му позволи да я засегне.

— Устните умения са нещо прекрасно, което може и да притежавате, господин Слейд. — Вниманието й се насочи към чатала на черните му панталони и се задържа там. После позволи на погледа си бавно да обходи тялото му, спирайки се на всеки сантиметър от него, докато се взря в очите му. Видя как усмивката му изчезна и бе наясно, че нейните действия изтриха веселия израз на лицето му. — Предполагам мога да кажа, че самата аз притежавам изключителни умения. — Усмихна му се широко, облиза устни, като позволи на езика си бавно да се плъзне по повърхността им. Той стисна челюсти и се размърда на седалката. Тя забеляза интереса му. — Добрият разговор е много важен, не мислиш ли? Толкова е стимулиращо и приятно, ако се води правилно. Може да се изненадаш, колко много съм научила като лекар по този въпрос. От дълго време не съм имала наистина добър разговор, а понякога изпитвам почти болезнено желание от стимулиране. — Присви очи. — Но за съжаление, все още не съм срещнала някого, с когото да искам да разговарям истински. Постоянно попадам на смотаняци, които нямат финес.

Той изръмжа към нея. Тя се засмя и се извърна настрани, за да гледа през прозореца, тъй като вече напускаха Хоумленд. Охраната на главната порта само им махна да продължават. Триша не си направи труда да погледне към Слейд. Страхуваше се, че все още я наблюдава. Размърда се, за да се настани удобно и остана загледана през прозореца.

— Надявам се, двамата нямате против, че се каня да подремна. — Не можа да устои, обърна глава и стрелна с поглед Слейд. Вниманието му продължаваше да е съсредоточено върху нея, а невероятните му сини очи я фиксираха намръщено. Всъщност изглеждаше ядосан.

— Приятна дрямка, доктор Норбит. Ще ви събудя, като пристигнем — предложи Барт. — Ще ви преча ли, ако слушам радио?

— Не, изобщо. — Младата жена се обърна отново към прозореца и осъзна, че наистина се чувства много изморена.

— Побързай! — изрева мъжки глас. — Карай по-бързо! Те са точно зад нас.

Триша се събуди изведнъж, когато се удари в прозореца. Простена от болката, избухнала в горната част на челото й. Беше все още сънена и дезориентирана, обърна глава да огледа колата и да види какво става.

Слейд се бе навел напред между седалките, Барт управляваше джипа. Младата жена погледна навън заобикалящата ги местност — движеха се през горист район по двулентов път, с гъсто израснали дървета от двете страни на шосето. Слънцето се бе спуснало ниско над хоризонта и скоро щеше да настъпи нощта. Триша сложи длан върху челото си, там, където все още пулсираше болката. Дръпна ръка да види има ли кръв. Нямаше такава.

— Настъпи газта докрай! — изръмжа Слейд. — Ще ни ударят отново!

Кой ще ни удари? Триша извъртя глава да погледне назад. Видя червен пикап, с метална решетка, да приближава бързо задната част на джипа им. Отвори уста, щом разбра, че ги настига и се кани да ги блъсне. Ахна тихо, когато огромната машина се вряза в багажника на техния автомобил.

Джипът изви и поднесе встрани на тесния път. Главата на младата жена отскочи и се удари в гърба на тапицираната седалка на водача. Предпазният колан се вряза болезнено в долната част на корема й и тя разбра, че е паднал от рамото й докато е спала.

— О, боже! — изхленчи Барт. — Те се опитват да ни убият.

— Натисни газта! — изрева Слейд. — Нашият двигател е по-мощен. Не биха могли да ни избутат, ако увеличиш скоростта.

— Не мога! — изрева Барт. — Губя контрол. Завоите са много остри.

— Следващия път аз ще карам — изръмжа Слейд.

Триша изпита страх, докато се оглеждаше встрани от пътя. Навсякъде имаше дървета, от едната страна на тясното шосе се издигаше склон, а от другата — страната, откъм която седеше — се спускаше в огромна пропаст. Втренчи се надолу. Намираха се на планински път, който се изкачваше нагоре.

— Обади се за помощ — изрече, объркана и ужасена от адската ситуация.

— Няма сигнал — изръмжа думите Слейд, очевидно бесен.

Той обърна глава, за да погледне назад. Прокле и се хвърли на седалката до Триша. Остана потресена от оръжието, което той извади иззад гърба си, под колана. Беше черен пистолет.

— О, по дяволите! — ахна тя.