Слейд

Тя чу ужасен шум, когато всичко издрънча, подскочи и се разтърси толкова силно, че жената се запита, дали ще се разтресе заедно с всичко останало. Изведнъж се разнесе оглушителен гръм, секунда по-късно джипът се наклони рязко и тя бе отново изхвърлена от седалката. Изпищя от неподправен ужас. Вече не знаеше кое е горе и кое — долу. Не усещаше нищо друго, освен болка, страх и чувството, че се движи. Ръце сграбчиха бедрата й и тя се блъсна грубо в тялото на Слейд. Стъклото звънтеше така, сякаш се взривяваше. Металът изскърца и се разби с оглушителна сила. Триша продължи да пищи, но всичко спря да се движи изведнъж.

Младата жена едва си поемаше въздух, докато лежеше върху нещо твърдо. Рамото, ухото и ръката я боляха. Опита да се успокои, отвори очи, но веднага съжали, че го е направила. Откри, че тялото й е проснато върху тавана на колата. Разбитото задно стъкло се намираше непосредствено от дясната й страна, което й показваше, че по някакъв начин бе изхвърлена най-отзад в багажното отделение. Втренчи се в пръстта и тревата по земята, намиращи се само на една ръка разстояние. В близост до задната част на джипа се извисяваше дебел ствол на дърво. Най-накрая съзнанието й се проясни — автомобилът се бе приземил върху покрива си.

Триша се размърда и това предизвика болка, която се изстреля от коляното нагоре по крака й. Изстена. Подпря се на ръката си, въпреки че рамото я болеше, и опита да се надигне. Успя само да повдигне глава. Обърна се наляво и съзря Слейд на няколко сантиметра от себе си. Лежеше проснат на една страна, с гръб към нея, положил глава на бедрото й. Ръката му се раздвижи и той докосна лицето си.

— По дяволите — изстена Слейд. — Док? — Гласът му се задълбочи, тялото му трепна. — Док? — Тревогата уплътни тона му.

— Тук съм, зад теб. Добре ли си? — Триша прочисти гърлото си. Докато говореше гласът й се прекърши.

Слейд изви глава, за да я погледне.

— Добре съм. Зле ли си ранена?

— Ранена, но жива. Можеш ли да видиш Барт? Всичко, което успявам да зърна оттук, е гърбът на седалката и теб.

Слейд леко се премести и простена, надигна глава.

— Виждам го. Провиснал е с главата надолу, но се движи. Чувам го как диша.

Болезнен стон се разнесе от предната част на джипа. Триша облиза пресъхналите си устни и моментално усети вкуса на кръв. Започна бавно да се изтласква към пръстта, с намерението да се измъкне от отломките. Една ръка я хвана за бедрото.

— Не! — нареди Слейд. — Те имат пушки. Не знам колко далеч сме се изтъркаляли, но може да са горе. Като излезеш оттук, ставаш лесна мишена.

— О, боже! — изхлипа Барт тихо.

— Трябва да му помогна. — Триша срещна погледа на Слейд.

Ноздрите му се разшириха.

— Добре. Пропълзи върху мен, за да стигнеш до него. Под мен има много счупени стъкла, не искам да се нарежеш. Трябва да останеш вътре в джипа. Ако не можеш да го достигнеш през седалките, забрави за него, докато не изляза и разузная. Трябва да знам дали сме в безопасност и могат ли да стрелят по нас.

— Искаш да пълзя върху теб? Но…

— Направи го, док! Не се шегувам за счупените стъкла. Всички прозорци са разбити. Подсиленото стъкло е под задника ми. Джипът е едно от превозните средства, специално построени за нас. Това е закалено стъкло, но ръбовете му са остри. Пропълзи най-напред по тялото ми, след като го направиш, аз ще се измъкна да огледам къде се намираме. Надявам се, да сме се изтърколили достатъчно далеч надолу по хълма и те да не ни виждат. Но могат да се спуснат и да ни довършат. Във всеки скучай, не искам да се задържаме тук за дълго. Те знаят къде сме и ще ни намерят достатъчно лесно. Сигурен съм, че сме оставили пътека от отломки, по която ще ни открият.

Триша се завъртя настрани. Имаше достатъчно място да се плъзне под задната седалка. Срещна погледа на Слейд. Той й се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.

— Нали искаш да пълзиш по мен, док? Сега е твоят шанс.

Тя му се намръщи.

— Ти си голям задник.

Той й намигна.

— Няма да се притеснявам за задника си, когато се качиш върху мен. Внимавай с лактите и коленете, сладурче.

Тя отвори уста, за да му каже, че сега не е време да започва с глупостите си, но Барт изхлипа от предната част на колата.

Усмивката на Слейд избледня.

— Мърдай, док. Всеки момент могат да се спуснат да ни търсят. Не смятам да седя като риба в аквариум, ако започнат да стрелят.

Триша внимателно се пресегна и сложи дланите си до главата на Слейд. Той внезапно се премести и протегна ръце към нея.

— Подпри се на моите. Има стъкла. Ще те повдигна толкова, колкото мога. След това сложи ръце на краката ми. Внимавай с коленете, док. Сериозно. — Намигна й отново. — Знам, че изгаряш от желание да разбереш колко съм голям, но предпочитам да го направиш с ръцете.

— Копеле — прошепна Триша, без наистина да го мисли.