Слейд

Триша нямаше представа какво да опакова в чантата си. Изруга, реши да си вземе по малко от всичко. Грабна няколко чифта дънки, няколко чифта панталони, както и някои хубави ризи, заедно с една черна рокля, за всеки случай. Последва бельото. Взе чифт обувки с високи токчета, едни с равна подметка и реши да обуе удобните маратонки, които имаше. Опакова и няколко тениски, за спане.

Влезе в банята да приготви и една ръчна чанта. Сложи вътре гримовете, лични вещи, взе шампоан и балсам, в случай, че отседнеха в хотел. Мразеше мострите. Косата й бе прекалено дълга и нямаше полза от тях.

Отпред пред входната врата спря черен джип и наду клаксона. Триша погледна часовника си, бе пристигнал петнадесет минути по-рано. Стисна зъби. Слейд действително се наслаждаваше да й създава трудности. Тя грабна дамската си чанта, куфара и метна ръчната чанта на рамо. Заради теглото на целия багаж се замъкна с усилие до входната врата.

Никой не дойде да й помогне. Погледна многозначително охранителя, който управляваше джипа, но той просто я наблюдаваше, докато тя затваряше вратата и се бореше с ключовете да заключи. Част от раздразнението й отслабна, когато разбра, че водачът не е Слейд. Отпусна се, пое си дълбоко дъх и се обърна. Постара се да не пъшка, докато стигне до тротоара. Куфарът й тежеше, а дръжките на ръчната й чанта болезнено се впиваха в рамото й.

Задната врата на превозното средство се отвори и от там изскочи Слейд. Усмихна й се, съгледал багажа й. Клатейки глава тръгна да отвори багажника. Отдръпна се да й направи път, засмя се и с жест й показа да сложи нещата си вътре.

— Боже, благодаря ти за помощта. — Тя му хвърли гаден поглед.

— Казах, че отиваме за два дни, а не за две седмици, док. Предполагам, че можеш сама да сложиш багажа си вътре, след като си решила да носиш всичките глупости, дето си наблъскала в тези чанти.

Младата жена изстена, когато вдигна куфара да го постави в багажника на колата.

— Не знаех какво ще ми е нужно, затова си взех различни дрехи. Би ми спестило много опаковане, ако някой… — Тя погледна към него, докато хвърляше чантата в джипа. — … ми беше казал къде отиваме и за какво става въпрос.

Той затвори капака.

— Да тръгваме, док. Нямаме на разположение цял ден, за да стоим тук и да си приказваме.

Триша беше ядосана. Стисна дамската си чанта в ръка. Задната врата на джипа все още бе отворена, тя подмина Слейд и се качи вътре, знаейки, че това е неговото място. Хвърли му подла усмивка, докато се наместваше удобно на все още топлата от задника му седалка. Затръшна вратата и се обърна, за да попита Джъстис какво става. В автомобила нямаше никой друг, освен водача и Слейд, който в този момент отвори другата задна врата и се качи до нея. Вратата се затвори.

— Джъстис последен ли ще го вземем? — Ненавиждаше надеждата, прозвучала в гласа й.

Слейд закопча предпазния колан.

— Сложи си колана, док. Не. Джъстис вече замина. Ще се срещнем с него след няколко часа.

Младата жена въздъхна и направи каквото й каза.

— Къде отиваме? — Тя съсредоточи вниманието си върху мъжа зад волана. — Аз съм доктор Триша Норбит. А вие как се казвате?

— Барт — отвърна й весело той и срещна погледа й в огледалото за обратно виждане. — Отиваме на север в един частен курорт.

Тя се намръщи смутено.

— Защо?

— О — Барт запали двигателя, — господин Норт има доста срещи там. Идеята беше да е достатъчно отдалечено, за да бъде неудобно на медиите, да го последват, за да узнаят какво прави. Надяваме се, че няма да разберат, докато не привърши.

Младата жена пренебрегна Слейд.

— Какви срещи? Знаеш ли?

— О, естествено. — Младежът бе много приказлив, което я устройваше. — Господин Норт иска да купи там земя за Новите видове. Уредил си е среща с няколко служители и с човека, който ще продава. Чух, че искал и вие да присъствате, в случай, че някой има някакви въпроси, свързани с медицинските глупости. — Той си пое дъх. — Чули сте тъпите слухове за това как хората могат да прихванат парвовирус от Новите видове, нали? Бях малко притеснен, но Тайгър се закле, че са глупости. Познавате ли Тайгър, доктор Норбит? Не е вярно, нали? Не мога да прихвана животински болести, като работя с Новите видове, или мога? Защото това е нещо, което наистина мразя. Ако е вярно, трябва да ни плащат компенсации заради опасността. Майка ми ме съветва да ида на ветеринар, да си бия ваксина, в случай че…

— Млъкни! — изръмжа Слейд.

Триша подскочи от тона му, а шофьорът затвори уста. Тя обърна глава и хвърли поглед на спътника си. Той сви рамене.

— Твърде много говори, а това ме дразни.

Младата лекарка се опита да скрие възмущението си.

— Давам ти думата си, Барт, че не можеш да прихванеш парвовирус от Новите видове. Благодаря ти — наблегна на думите, — че ми каза къде отиваме и защо. — Хвърли още един злобен поглед към мъжа до себе си. — Някои не оценяват любезните хора, но не и аз.

Слейд се извърна леко към нея, погледна я от високо, усмихна се и скръсти ръце на широките си гърди. Той открито се загледа в деколтето й и задържа погледа си там.