Слейд

— Страхотно. Знам, че си в състояние да използваш само едната си ръка, затова пробвай да отвориш вратата с нея. Да видим дали ще стане.

— Не мога.

Триша се изви към мястото до шофьора. Жабката на колата се бе отворила и нещата бяха се разпръснали долу. Внимателно се придвижи към малкото пространство под седалката на пътника. Прозорецът от тази страна бе останал непокътнат, но стъклото се бе напукало като паяжина. Използва лист хартия, изпаднал от жабката, за да защити тялото си от хвърчащите парчета, и го счупи. Посегна към дръжката на вратата. Тя се движеше, но вратата не се отвори.

По дяволите, въздъхна лекарката. Огледа я и разбра, че все още е заключена. Протегна ръка, напипа бутона на ключалката и го освободи. Опита отново да отвори и този път се чу щракване. Като стисна дръжката, се извърна, легна по гръб и бутна с едната си ръка. Вратата поддаде, открехна се няколко сантиметра и заора в земята отвън. Два пъти, по дяволите!

— Хей, док. — Слейд се наведе и надникна в катастрофиралия автомобил откъм страната на пътника. — Искаш ли да излезеш? Не видях досега някой от онези задници да се е спуснал след нас.

— Можеш ли да отвориш вратата?

Слейд вдигна глава да огледа.

— Не знам. Ще се пробвам да повдигна джипа няколко сантиметра, защото пръстта тук е рохкава и вратата е заседнала в нея. — Той замълча. — Може би. Пригответе се за малко раздвижване.

Тя разбра какво иска да направи, когато го видя да се обръща с гръб и да забива крака в земята до задната врата. Мъжът подпря колата и натисна. Лекарката понечи да му каже, че не е достатъчно силен да премести превозното средство, дори и на сантиметър, но почувства, че таванът под нея полека се надигна. Той избута джипа достатъчно, за да го отдалечи от земята.

— Натисни вратата — изстена Слейд. — Това куче е тежко.

Триша използва и двете си ръце, за да бутне силно вратата, която сега се намираше на няколко милиметра от земята. Тя се плъзна по тревата и пръстта и се отвори още десетина сантиметра. Младата жена натисна по-силно и отворът се разшири малко повече, но металът опря в леко възвишение. Слейд изпъшка и автомобилът се размърда отново. Вратата дълбоко се вкопа в земята под нея.

Той приклекна до отвора и пъхна главата си вътре, между рамката на вратата и страничната колонка.

— Подай ми ръцете си да те издърпам.

Пролуката беше малко по-широка от мястото, където се намираше сега, някъде около четиридесет сантиметра. Тя изруга.

— Не мисля, че ще ми е достатъчно.

— Пошегувах се, когато ти казах, че имаш нужда от диета. Нека да опитаме, сладурче. Можеш да го направиш. Вие жените винаги си мислите, че сте по-дебели, отколкото сте в действителност. Отворът е много по-голям, отколкото ти се струва. Излез настрани.

Триша хвана двете ръце на Слейд. Той започна да я тегли бавно към себе си, а тя извърташе постепенно тялото си на една страна. Коленете й опряха в предната седалка, но като натисна малко повече, успя да раздвижи долната част на краката си. Мъжът я дръпна отново. Главата й мина през тясното пространство, и така, както се бе извила настрани, прокара рамене, но когато дойде ред на гърдите, остана затисната между рамката на вратата и страничната колонка. Разбра, че е заседнала. Бюстът й пречеше да мине през пролуката.

— Сега нямаше да имаш проблем, ако не притежаваше такива хубави цици — засмя се Слейд. — Някоя плоскогърда жена лесно би се провряла през дупката.

Лекарката вдигна глава и го стрелна със злобен поглед.

— Просто ме извади оттук! Не ми е удобно така.

— Поеми си дълбоко въздух, после го издишай до край. Аз ще броя до три. Едно. Две. Три.

Младата жена изпусна въздуха, докато почувства дробовете си като смачкани в гърдите. Така Слейд я издърпа лесно. Тя се задъха за глътка въздух, докато мъжът я изтегли на няколко метра от джипа. Пусна ръцете й и я остави да лежи на земята. После я подхвана под лактите и й помогна да се изправи бавно на крака. Огледа я критично, докато погледът му срещна нейния.

— Ще се справиш ли сама?

Триша провери крайниците си и кимна.

— Добре съм.

Той повдигна вежди.

— Нямаше да го кажеш, ако имаше огледало. Остани тук, а аз ще ида да видя, дали мога да освободя онзи бърборко.

— Лявата му ръка е премазана, а китката — счупена — предупреди го тя. — Постарай се да не я докосваш или да не се обляга на нея.

Жената погледна надолу, тъй като коляното й пулсираше и видя дупка на панталона си. Наведе се, за момент й се зави свят, но бързо премина. Докосна съдрания плат, напоен с кръв. Хвана краищата с пръсти и разшири дупката. Звукът от късането на материята, й прозвуча оглушително.

Огледа внимателно оголеното си коляно и откри малка рана от разкъсване на кожата. Опипа я с пръсти. Кървеше слабо, затова сцепването не се нуждаеше от шевове. Изправи се и куцайки, започна да обикаля около автомобила. Осъзна, че цялото тяло я боли от натъртванията.