Слейд

— Няма да бъда дебела — каза тя разпалено. — Бременна не значи дебела.

— Къде ще я заведем. — Брас се приближи.

— Може да я отведем в моя дом. — Валиант въздъхна. — Само за един ден. — Стрелна с предупреждение Слейд: — Само за един!

— Благодаря. Къщата ти е най-близкото място, където можем да я скрием, преди да се мръкне. Искам да я преместя у дома незабелязано. Точно сега, там е една каша, след всичко, което се случи. Но след няколко часа ще е спокойно. — Слейд я намести в прегръдката на ръцете си. — Искам я бързо на закрито.

Валиант кимна.

— Много добре. Да вървим.

— Може да ме пуснеш — информира го Триша.

Той поклати глава.

— Боса си. Просто увий ръце около врата ми и се отпусни. — Изведнъж се ухили. — Освен ако не искаш да те кача пак на гърба си.

Тя го прегърна през врата, спомняйки си за времето след катастрофата с джипа, когато мускулите на бедрата я боляха дни наред, от непрекъснатото вкопчване в него.

Валиант поведе, Слейд тръгна след него, Брас остана последен.

— Къде е Муун? — Триша извърна глава да го потърси, но никъде не го видя. — Добре ли е? Нали не е ранен?

— Невредим е. Реши да остане с Харли — отговори Брас. — Ще го пази, докато се намира в човешката болница.

— Някой ще ни съобщи ли как се справя Харли? — Триша срещна погледа на Слейд. — Моля те! Ще се тревожа, докато не чуя какво става с него.

Той кимна.

— Ще ти кажа веднага след като имам новини за състоянието му.

— Благодаря ти.

Тя знаеше, че ще удържи на думата си.

Валиант живееше в голяма двуетажна къща. Триша изненадано се втренчи в нея. Това беше една стара викторианска сграда в доста добра форма. Някой я беше възстановил с много любов, освен ако не бе построена така, че да имитира стара сграда. Но така или иначе, изглеждаше автентична и внушителна.

— Тази земя принадлежеше към стария курорт и ние я купихме — обясни Слейд. — Тук живееше една възрастна жена, чийто син е починал. Тя беше съвсем сама и не толкова добре със здравето. Сега е в центъра за пенсионери, където персоналът се грижи двадесет и четири часа в денонощието за нея. Успяхме да купим много имоти в района около курорта. Платихме почти два пъти повече от пазарната им цена, за да направим собствениците щастливи.

Валиант изкачи широките стъпала на верандата. Двойната входна врата бе счупена и Триша потръпна. Стъклописът на едното крило беше разбит и тя знаеше, че ще бъде невъзможно да се замени. Брас избута с крак стъклените парчета настрана, докато Валиант ги въвеждаше в дома си.

Тя се загледа в красивата дървена дограма на антрето и ръчно резбованите перила на стълбището, което водеше към втория етаж. Съмненията й, относно реалната възраст на сградата, изчезнаха. Красивата ръчна изработка блестеше, направена с любов и гордост. Подобни вече не съществуваха, с изключение у най-богатите. Валиант ги преведе през двукрила врата в голям хол. Младата жена се втренчи с ужас.

— Нападателите разбиха голяма част от къщата — изръмжа той. Отиде до преобърнатия диван и го изправи на краката му. — Сложи я тук. Тримата трябва да сме в състояние да я пооправим малко.

— Съжалявам — каза му искрено Слейд. — Ние ще ти помогнем да възстановиш това, което е било унищожено. — Нежно постави Триша на дивана и се отдалечи.

Тя наблюдаваше притихнала, докато тримата мъже изправяха мебелите. Добре, че никой не беше нарязал с нож антиките. Накрая оставиха Валиант да помете. Не им отне много време да почистят.

— Може ли да използвам телефона ти? — попита Слейд.

— Има един в кухнята, който не е повреден. Използвай него.

Слейд излезе. Брас отиде да изхвърли боклука. Валиант изучаваше Триша, докато тя го наблюдаваше.

— Видях какво направи за Харли. Чух те да казваш, че си лекар.

Младата жена кимна.

— Аз работя в Хоумленд.

— Някога да си работила за Мерикъл Индъстрис? — Гневът превърна екзотичните му котешки очи в страховити.

— Не. Никога не бях виждала Новите видове, преди да ви освободят. Слейд бе транспортиран в спешното отделение, в което работех, директно от лабораторията за тестване, от която е бил спасен.

Мъжът се отпусна.

— Изглеждаш твърде млада, за да бъдеш лекар.

— Влязох в медицинското училище на четиринадесет. Винаги съм била един вид високоинтелигентна.

— Наистина ли работиш в Хоумленд?

— Да.

Валиант се усмихна, всички следи от гнева му изчезнаха.

— Ти харесваш Слейд? Той е малко груб.

Тя се засмя.

— Е, и той си има своите моменти.

— Чух, че някои от нашите жени живеят в Хоумленд. Грижиш ли се и за тях също?

— Когато имат нужда от мен.

— Ще ми направиш ли една услуга, когато се върнеш там?

— Да. — Тя се съгласи незабавно. Беше помогнал да спасят живота й.

Златистите му котешки очи се присвиха.

— Не желаеш ли да знаеш какво ще поискам от теб, преди да се съгласиш?

— Ти помогна за спасяването ми и аз съм ти задължена. Какво искаш от мен?

Мъжът се поколеба.