Слейд

— Искам половинка. Ще говориш ли с жените, да видим дали някоя ще се заинтересува. Чувствам се самотен тук. Искам голяма и силна жена. Предпочитам някоя от котешкия вид, няма да бъда придирчив, стига да е издържлива. — Той замълча. — Повечето от Новите видове се страхуват от мен. Нашите жени не се плашат лесно, тъй като са израснали в лабораториите. Веднъж, докато бях окован, ми доведоха котешка женска да я заплождам и тя не се разкрещя при вида ми и не помоли хората, които я доведоха в килията ми, да я изведат. Всички останали се отказаха от мен. Приматите бяха особено ужасени, когато ме видяха.

Триша трябваше да преглътне и да си напомни да държи устата си затворена. Той искаше тя да му намери приятелка! Отново преглътна.

— Мога да говоря с тях. Има повече от дузина жени от Новите видове, които живеят в общежитието на Хоумленд. Не съм сигурна колко от тях са котки, но съм виждала някои.

Той кимна.

— Чух това. Поговори с тях за мен и им кажи, че аз не съм толкова страшен, колкото изглеждам. — Изведнъж се изправи. — Гладна ли си?

— Малко.

— Ще ти донеса вкусна храна. Бременните жени трябва да се хранят редовно и то по-често от всички други. Много си слаба — каза и излезе от стаята.

Триша обгърна кръста си с ръце и превъртя разговора им през ума си още веднъж. Валиант беше огромен мъж. Ако някой я вкараше в килия и я помолеше да прави с него секс, най-вероятно и тя би се побъркала.

Поклати невярващо глава. Той бе хубав, когато бе спокоен и не ръмжеше. Може би някоя от Новите видове щеше да се заинтересува от него, но не завиждаше на тази жена. Мъжът изглеждаше прекалено голям и свиреп. Тя не вярваше, че той ще нарани някого. Но само гневният му вид, когато изгубеше самообладание, бе достатъчен, за да изплаши до смърт всеки, който излезеше насреща му.

Слейд се върна сам и седна до нея на дивана.

— Говорих с Муун. Харли е стигнал до операционната и все още се държи. Всички мъже, които ви атакуваха, са заловени. Повечето от нападателите са мъртви, но тримата оцелели ще бъдат предадени на човешките власти и ще бъдат разпитани. — Той се вгледа в нея. — Как се справяш, сладурче? Откакто започна да се занимаваш с моя народ, не си имала много скучни моменти, нали?

Тя се поколеба.

— Когато те срещнах за първи път, не работех за Новите видове. Ти ме накара да стана достатъчно любопитна, за да поискам да изпратя автобиографията си на Джъстис. Затова обвинявам само теб.

Слейд се усмихна.

— Наистина ли?

— Да.

— Човек би си помислил точно обратното. Аз те сграбчих, когато се събудих и те вмъкнах в леглото си. Притиснах те под мен и ти казах какво смятам да направя с теб.

Триша усети как топлина заля бузите й.

— Да, добре. Може би това е, което ме интересува.

Усмивката му се разшири и той посегна към нея. Дланта му се плъзна по крака й и разтри бедрото й.

— Хареса ли ти? Знам, че бях решен да те имам под мен в продължение на дни.

— Точно това ме държеше будна по цели нощи — чудех се как щеше да бъде, ако имаше тази възможност.

Той приближи още към нея.

— Аз все още не съм имал възможност да направя това, което желаех, сладурче. Искам да прекарам дни наред върху теб.

— Няма да я заковеш на дивана ми — изръмжа Валиант.

Слейд отскочи назад и ръката му пусна Триша. Той се усмихна на Валиант.

— Извинявай. Не те чух да влизаш в стаята.

— Беше твърде съсредоточен върху жената. — Подаде на Триша сода и кексче с банан и орехи. — Изумявам се колко нежен си станал, след като ни освободиха. Едно време не даваше на никой да те доближи, ако не го познаваше добре.

— Едно време бяхме приковани към стената и спяхме на постелки на пода. Едно време бяхме затворници. Това приключи.

Валиант кимна.

— Абсолютно вярно.

— Трябва да отида да се справя с последиците от нападението. — Слейд погледна напрегнато Валиант. — Нали може да я оставя с Брас тук, при теб?

— Добре, но не забравяй обещанието си, че ще я вземеш от дома ми тази вечер.

Младият мъж се изправи, погледът му срещна нейния.

— Тук си в безопасност. Ще се върна след няколко часа, когато слънцето залезе. Ще те отведа в дома ми. Почини си сега.

— Добре. Връщай се бързо.

Той се усмихна.

— Ще го направя. Ще дойда за теб скоро.

Триша изтръпна. Беше го чула да произнася същите думи и преди, когато не се върна при нея. Вместо това, беше приел работата в Резервата, за да избяга далеч. Проследи го с поглед и й стана ясно, че трябва да се научи да му се доверява, иначе всеки път щеше да се страхува, когато се отдалечеше от нея. Не искаше да живее по този начин.