Слепота

Кой би казал. Преценени по единствения възможен начин в момента, само мимоходом, очите на човека си изглеждат здрави, ирисът е чист, с блясък, склерата е бяла и здрава като порцелан. Силно отворените клепачи, набръчканата кожа на лицето, внезапно извитите вежди, всичко това, всеки може да го потвърди, се е получило от тревогата. С бързо движение това, което се виждаше, се скри зад стиснатите юмруци на мъжа, сякаш той се опитваше да задържи в мозъка си последната гледка, червената кръгла светлина на един светофар. Аз съм сляп, сляп съм, повтаряше отчаяно, докато му помагаха да слезе от колата, а от избликналите сълзи очите, за които казваше, че са мъртви, станаха още по-бляскави. Ще мине, ще видите, че ще мине, понякога се случва от нерви, каза една жена. Светофарът вече се беше сменил, няколко любопитни пешеходци се приближиха до групата, а шофьорите отзад, които не знаеха какво става, протестираха срещу онова, което смятаха за обикновено пътно произшествие, счупен фар, изкривен калник, нищо, което да оправдае бъркотията, Извикайте полиция, викаха, разкарайте тая тенекия. Слепият молеше, Моля ви, нека някой да ме придружи до къщи. Жената, която говореше за нерви, беше на мнение, че трябва да се викне линейка и бедният човечец да се откара в болница, но слепият каза, че не е необходимо чак толкова, само молеше да го заведат до вратата на сградата, в която живее, Съвсем наблизо е, ще ми направите голяма услуга. Ами колата, попита някакъв глас. Друг глас му отговори, Ключът е на мястото си, ще я качим на тротоара. Няма нужда, намеси се трети глас, аз ще се погрижа за колата и ще придружа господина до дома му. Чуха се тихо произнесени одобрителни реплики. Слепият усети, че го хващат под ръка. Елате, елате с мен, казваше същият глас. Помогнаха му да седне на мястото до шофьора, сложиха му колана, Не виждам, не виждам, мърмореше през сълзи, Кажете ми къде живеете, помоли го другият. През прозорците на колата надничаха лица, жадни за сензации. Слепият вдигна ръце пред очите си, размърда ги, Нищо, сякаш съм в мъгла, сякаш съм паднал в море от мляко, Но слепотата не е такава, каза другият, разправят, че слепотата е черна, Е, аз виждам всичко в бяло, Може би онази жена имаше право, може да е нещо, свързано с нервите, нервите са дяволска работа, Аз отлично знам какво е, трагедия, да, трагедия, Кажете ми къде живеете, моля, същевременно се чу запалване на двигател. Ломотейки, сякаш липсата на зрение беше отслабила паметта му, слепият каза някакъв адрес, после каза, Не знам как ще ви се отблагодаря, а другият отвърна, Е, няма нищо, не знаем какво ни е писано, Имате право, кой да ми каже тази сутрин, като излизах от къщи, че ще ми се случи такова нещастие. Изненада се, че още стоят на едно място, Защо не тръгваме, попита, Червено е, отвърна другият, О, изохка слепият и отново заплака. Отсега нататък вече нямаше да знае кога е червено.