Слепота

Отдалечи се, направи още няколко уверени крачки, после продължи да се движи покрай стената на коридора, беше на път да припадне, внезапно коленете й се сгънаха и се строполи. Погледът й се замъгли, Ще ослепея, помисли, но веднага разбра, че няма да е и този път, просто сълзите й пречеха да вижда, бяха сълзи, каквито не беше проливала през целия си живот, Убих, каза тихо, исках да убия и убих. Извърна глава по посока на вратата на стаята, ако слепите дойдеха, нямаше да успее да се защити. Коридорът беше пуст. Жените бяха изчезнали, слепите, все още стреснати от изстрелите и още повече от труповете на техни хора, не смееха да излязат. Малко по малко силите й се връщаха. Сълзите продължаваха да текат, но по-бавно, по-спокойно, като пред нещо непоправимо. Стана с усилие. По ръцете и по дрехите й имаше кръв, а изтощеното й тяло внезапно извести, че вече е стара, Стара и убийца, помисли, но знаеше, че ако е необходимо, отново би убила, А кога е необходимо да се убива, се запита сама себе си, докато вървеше към атриума, и си отговори сама на себе си, Когато вече е мъртво това, което още е живо. Поклати глава, помисли, А това какво ще рече, думи, думи и нищо повече. Продължаваше да е сама. Приближи се до вратата, която водеше към вътрешното заграждение. Между решетките на портала смътно различи силуета на войника, който беше на пост, Все още има хора навън, зрящи хора. Шум от стъпки зад гърба й я накара да потрепери, Те са, помисли, и рязко се обърна с ножицата в готовност. Беше съпругът й. Жените от втората стая бяха дошли, крещейки, че една жена е пронизала шефа на злодеите, че е имало изстрели, лекарят не попита коя е била жената, можеше да е само неговата, беше казала на кривогледото момченце, че после ще му разкаже останалата част от приключението, но сега след като навярно и тя е мъртва, Тук съм, каза тя и отиде при него, и го прегърна, без да забележи, че го цапа с кръв, или може би забеляза, нямаше значение, до днес бяха споделяли всичко. Какво стана, попита лекарят, казаха, че е бил убит един мъж, Да, аз го убих, Защо, Някой трябваше да го направи, а нямаше кой друг, И сега, Сега сме свободни, те знаят какво ги чака, ако се опитат отново да се възползват от нас, Ще има разправа, война, Слепите винаги са във война, Ще убиеш ли отново, Ако се налага, вече няма как да избягна тая слепота, Ами храната, Ние ще я вземаме, съмнявам се да се осмелят да дойдат дотук, поне през следващите няколко дни ще се страхуват да не им се случи същото, някоя ножица да им прониже гърлото, Не успяхме да окажем съпротива като хората, когато се появиха с първите си изисквания, Не успяхме, страхувахме се, а страхът невинаги е добър съветник, а сега да вървим, ще е добре за по-сигурно да барикадираме вратите на стаите, като наредим няколко легла едно върху друго, както правят те, ако на някого от нас му се наложи да спи на пода, добре, по-скоро това, отколкото да умрем от глад.