Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Квасников. Не е много млада, тъй, вашите години още няма.

Боздугански. Малко, значи. Тъй… на вид… каква е?

Квасников. За хубост? Защо ти е много хубава? Да я забикалят чапкъните.

Боздугански. Но да не е грозна?

Квасников. Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средня хубост… Ама много умна… Казвам ти: жена не е — елмаз.

Боздугански(ниско.) Нито съм сънувал такова щастие да стана роднина на министър. Сега — кариера! Съдбата ми се усмихна. (Високо.) Можем ли днес да се видим?

Квасников. Още сега. Аз ще ви стана кум. (Боздугански суче си мустаците пред огледалото.) Па недейте бъди пред нея намусен като одеве. Тъй, усмихни се, приказвай й галено: „Госпожо, много сте любопитна!… Имам чест… Кога дойдохте?“ Па ако имаш някакво оръжие, остави го навън: тя много се бои от оръжие, трепери като птиче. Тя сега е тука, при госпожицата. (Сочи наляво.)

Боздугански(радостно). Ах! Ами тогава аз я видях из тая врата!

Квасников. Е?

Боздугански. Прекрасна, прекрасна!

Квасников. Прекрасна?

Боздугански. Нали чернооката?

Квасников. Да, да, с черното око, от тая страна… Харесахте я?

Боздугански. Само една свиня може да я не хареса.

Квасников(ниско). Дявол да го вземе тоя човек…

Боздугански. Тя ми се видя много по-млада.

Квасников. Че аз казах ли ти, че е бабичка?

Боздугански. Сега има друг, въпрос: тя дали ще ме ха-реса?

Квасников. Подписвам ти! (Изглежда го ухилено.) Ти си цял Гарибалди. (Боздугански го прегръща.) Хей, ти се сбърка: мене прегръщаш. (Отдръпва се.)

Боздугански. Именно вас прегръщам, да ви благодаря.

Квасников. Суха благодарност не храни гърло… Аз ти давам служба, жена, преднина, честит живот… А вие какво? Слушайте: всеки месец една кутия хубав видински чер хайвер на кума! С това условие.

Боздугански(радостно). Прието! (Стиска му ръката.) Кога ще ме представите?

Квасников. Още сега. Чакай да я видя по-напред да я приготвя, че е много срамлива… (Отива към лявата врата и се изврьща.) Ама черния хайвер не забравяй. Това е ръкавът.

Боздугански. Решено. Щото е попово, то е готово . (Квасников излиза. Боздугански няколко време суче енергически мустаците си пред огледалото.) Не съм лош и аз… Той ме оприличи с Гарибалди. От де до де? (Смее се.) Едно само ме въжди: хубава е… А като дават тъй лесно една роднина на министър, трябва да има някоя скрита грозота… (Чумери се.) Но на по-дарено магаре петалата се не гледат… (Ходи няколко време замислен, па пак се спира пред огледалото и дълго си сучи мустаците.) Тръпки ми идат по тялото. (Изврьща се. Терзийска влиза отляво.)

Явление 9

Боздугански и Терзийска.

Г-жа Терзийска(приближава бързо към Боздугански, кланя му се грациозно и му подава ръката). Терзийска!

Боздугански(хваща й ръката). Щастлив съм, щастлив съм, госпожо.

Г-жа Терзийска(не му пуща ръката). Вие сте много милостиви. (Гледа го нежно.)

Боздугански. Как, как? Какво говорите? Аз съм твърде щастлив, че… (Стиска по-нежно ръката й.)

Г-жа Терзийска. Не, аз съм много нещастна. (Брише си с лява ръка очите.)

Боздугански. Вий ще бъдете щастлива, вий сте моя вече.

Г-жа Терзийска(въздиша нежно). Ах, и аз бих желала да бъда тука. В Пловдив климатът ме вреди.

Боздугански. Ах! В Пловдив климатът е проклет. (Сваля лявата й ръка от очите и хваща и нея.) Не, не желая сълзи да проливате, защото страдая и аз. Бъдете весела и ме погледнете с тия прекрасни очи, Поликсенке. Вие сте моя и аз съм ваш!

Г-жа Терзийска. Мене ме викат Еленка.

Боздугански. Ах, Еленка?! Да, да, Еленка!

Г-жа Терзийска. Аз ви съм вечно благодарна. Тогава работата е свършена?

Боздугански. Щом ми продума господин Кашка… Квасников, аз приех с възторг. Предлагам ви тържествено ръката си.

Г-жа Терзийска. И аз съм във възторг. Колко сте великодушни!

Боздугански. Сладко пиленце! (Целува й ръката.)

Г-жа Терзийска. Недейте, някой ще види! (Дръпва си ръката.)