Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия)

Стоянка. Господарю, на двора още хора… Минали през разпраната дъска на задния стобор… И пред портата стоят други. И на улицата е пълно.

Балтов(поглежда из прозореца). Наводнение! Потоп! Ужас!

Квасников(вика из прозореца). Вървете работете бе, само служби ли искате? Срамота! (Издрънква телефонът.)

Балтов(отива при апарата, завъртява и пита). Ало? Кой е там? (Слуша.) Тук министър Балтов! (Слуша пак няколко секунди.) Прекрасно! Съгласен. (Слуша пак няколко време.) Ръкоплещя. Поне аз няма защо да скърбя. Поздравлявам себе си. Сбогом! (Завъртва апарата и иде насам весел.) Слава тебе, господи!

Квасников. Че какво се разговаряш там със стената?

Балтов(на Разсилния). Повикай ги всичките да влязат. (Излиза отляво.)

Разсилният(гледа към вратата отдясно). Влезте, ама един по един.

Влизат поред, като се покланят: Боздугански, Илия, Какавидов, последван от една трудна жена и шест деца, които сам нарежда отпред; Терзийска, която хвърля гневен поглед на Боздугански, па гледа на противоположна страна; десетина други граждани; двама шопи; две млади госпожи; Хоров: той се промъква напред и се кланя ниско и приветливо на Аничка, която му обръща гърба си презрително. При вида му Квасников, който през това време приказва тихо с баба Дона, избягва и се затуля зад просителите. На вратата се трупат още лица. Една минута владеее мълчание на сцената.

Балтов(влиза, към присъствующите). Господа! Да ви обадя една благополучна новина: отървахте се от мене и аз от вас! Министерството падна!

Завеса.

Януари 1900