Читаем Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра) Комедия в две действия) полностью

Квасников. За наш Кръстя, че е празен.

Балтов. Нали Кръстьо е кундураджия?… Дядо Станчо, де останаха твоите принципи?

Квасников. Окачих ги на пирона… Абе не ще кундураджия, иска кондуктор.

Балтов. Той няма нужната подготовка!

Квасников. Има, има. От естеството си обича железницата: щом чуе свирката, припка да гледа. (Аничка се смее.) Кръстьо е и учен: свършил е трети клас.

Балтов(мисли). По-добре тогава основен учител?

Квасников. Не ща, мразя даскалите… В черква не ходят, на стар човек чест не правят, Исуса Христа не припознават… Направи го кондуктор.

Балтов. Но той няма ценз?

Квасников. Какво е това ценз?

Балтов. Няма условията, предвидени от закона, за получаване такава държавна служба.

Квасников. Ценз ли няма? А когато на изборите докара петстотин души селяни с гайда, та спечелихме избора?… От тия условия какви по-големи?

Балтов(търка си челото; усмихнато). Хай тогава — пристав, тая служба по̀ отговаря на дарбите му. Какво да те правя? Днешният ти поменик беше много красноречив. (Записва.)

Квасников(чака малко). Николчо, свърши ли?

Балтов. Свърших и рекох: амин. (Става.)

Квасников. Недей амин още. (Към баба Дона.) Како Доне, ти помниш ли Ивана Крушата? Бог да го прости, има син Чону, сетен сиромах, с деца… Гладуват… Да ти разкажа тежкия им живот, ще да заплачеш, каквато си милостива. (На Балтова.) Николчо, я го назначи стражар в Харманлий: има място. Той е и от партията.

Балтов(муси се). Какъв занаят има?

Квасников. Дюлгерин беше.

Балтов. Да си гледа дюлгерството.

Квасников. Врекох му се, не ми отказвай.

Балтов. Одеве за свои — разбирам; сега за чужд?

Квасников. Не е дотам чужд: зълвата на неговия дядо е била стрина на лелята на баба ти.

Балтов(усмихнат). На едно слънце се пекли!

Квасников. Па е и от нашите. Не се смей. Ако не щеш, аз ще остана тук, ти иди на Харманлий да ги гледаш и да им береш милостите. (Прави знак на баба Дона и тя да моли.)

Баба Дона. И аз моля, Никола; баща му на Чона ни направи оджака, бог да го прости!

Балтов. Хай и то да бъде. (Записва, па зачита някакво писмо.)

Квасников(ниско). Сега барем ще си прибера борча от тоя харсъзин, инак нямаше как да си взема парите. Ще му взема пълномощно аз да приимам платката му. Той да я вземе, ще я изпие, кучият син… Толкова зор видях зарад него, изкарах го и роднина!… Защо не станах представител! Щях да ударя хубави печалби… Нашият депутат, като отива да моли за някого, прави условие: „Първите шест месечини мои, останалите твои!…“ Къща направи!

Балтов. Хайде и Чону дюлгерът стана чиновник! (Пак чете.)

Квасников(извръща се настрана; ниско). Сега кой беше? (Изважда къс хартия и го гледа.) Е, още осем души!… Досрамя ме. Никола ме коли със своите погледи. Хай само онова… (Към Балтова.) Николачко, у нас завчера умря Курканов. Балтов. Какъв бе той?

Квасников. Началник на митницата в Харманлий. Мястото му остая празно.

Балтов. Не се бой, сто души чакат.

Квасников(уж се секне). Николачко, я си забележи.

Балтов(намръщено). Как? Пак?

Квасников(ухилено). Не се мръщи де! Дойдоха ли дренките, идат и седенките.

Балтов(сърдито). Ти цяло Харманлий искаш да назнача!

Квасников. Не! Само едного, последния!. Балтов. Това е цял разврат! Не ми пращай портрета си!

Квасников. И тая молбица, Николаке!

Балтов. Дядо Станчо! Ти ме съвсем разочарова!

Квасников. Де, ангелче! (Тупа го нежно по рамото. Прави знак на баба Дона.)

Баба Дона. Никола, и аз моля. За мой хатър…

Балтов. Кого? Той способен ли е за тая работа?

Квасников. Роден е за нея. Все с пари е играл. В турско време е бил капзамалин три години и все е давал чиста сметка. И не е голобрадо хлапе, да кажеш, че ще разпилей царските пари по комар и по шантани. (Прави знак на Аничка.)

Аничка(усмихната на баща си). И аз моля, назначи го, и вярвам, че няма да се посрамя тоя път, макар да си не познавам протежето.

Балтов(намусено). И троица ме давите! (Към Квасникова.) Кажи кого.

Квасников. Седни.

Балтов(сяда). Кого?

Квасников(кашля се). Пиши, пиши, Николачинце.

Балтов(нетърпеливо). Кого да пиша?

Квасников(тайнствено). Станчо Квасников!

Балтов(скоква възмутен с разгърнати ръце. Влиза Стоянка).

Явление 16

Горните и Стоянка.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези