Смарагдово море

По пътя към къщи около мен духаше остър вятър и нахлузих черните ръкавици. Дори и без вихрушка по тези места винаги беше студено. Всъщност, имах чувството, че нито веднъж не се бях стоплила истински, откакто стъпих на борда на Сивата чайка. Кейп Триумф, за който се носеха слухове, че е горещ и приятен през лятото, сякаш беше безкрайно далеч от това ужасно място, чак в другия край на света. Сякаш Грашонд си бе наумил да изтощи както тялото, така и ума ми.

— Надявам се да си толкова умел в сключването на сделки, колкото казваш, Яго — промърморих под нос, — защото не знам още колко от това мога да понеса.

Глава 15

На следващия ден теч в покрива на училището ни принуди да се преместим в молитвения дом. Работниците още довършваха вътрешността му, но голямата постройка разполагаше с предостатъчно място, където да работим по уроците си. Товарът, който бях претърсвала с Яго, беше избутан по-назад и покрит с насмолени брезенти, но иначе изглеждаше непокътнат. Нямаше как да не забележа иронията да е точно пред мен след безумното изпълнение, което се наложи да направим по време на църковната служба.

Днес хората от града поставяха лавици и често се улавяхме да си крещим, за да надвикаме шума от ударите на чуковете. Така че не беше толкова шокиращо, когато директорката получи такова жестоко главоболие, че се наложи да се прибере вкъщи по-рано. Дотогава вече бе средата на следобеда и тя ми даде указания просто да чета на глас от една от свещените книги.

Избрах един особено вълнуващ пасаж, който бях открила в Рувийските последователи за жена, която, изпълнена с преклонение към Урос и ангелите, успешно организирала защитата на Рува срещу нашественици. Не я бях чувала никога преди, а ако съдех от възхитените изражения на учениците си, повечето от тях също не бяха. И докато ударите на чуковете продължаваха да ме прекъсват, стана твърде малко вероятно някога да я чуят. Най-накрая, подразнена, затворих книгата и бях на косъм да ги пусна по-рано, когато през входната врата влезе Гидиън.

— Разминах се с мистрес Дарси на тръгване от църквата. — Изражението му стана по-топло, когато хвърли поглед към децата. — Помислих си, че може би ще искате да отидете да се попързаляте с шейна в края на учебния си ден.

През тях премина възбуда и те бързо си събраха нещата.

— Позволено ли е? — попитах с нисък глас.

— Кое, да играят? Да се забавляват?

Изгледах го многозначително:

— Е, не е като да съм видяла много игри и забавления през времето си тук.

Той стана малко по-сериозен.

— Което е отчасти причината да съм тук. Исках да говоря с теб. Знам, че не си много щастлива напоследък.

— Как мога да бъда? — попитах, докато излизахме навън. Гидиън поспря за миг, за да вземе няколко шейни от дървесна кора, облегнати на стената на сградата. — Една от приятелките ми е несправедливо унижавана.

Децата, освободени от официалността на класната стая, заподскачаха около нас: някои затичаха напред към място, очевидно познато на всички. Гидиън ги наблюдаваше с топлота, докато обмисляше отговора си.

— Несправедливо ли е?

— Тя не е направила нищо лошо!

— Излъга. Чела е книга, която не се е предполагало да чете — и я скри, защото знаеше, че не бива да я чете.

Нужен ми беше целият ми самоконтрол, за да си премълча за ролята си.

— Това е просто книга.

— Книга, която придава блясък на много от нещата, които се опитваме да избягваме. Хазарт, пиене, кражба, суета, невярност, неподчинение.

— Но не ги защитава. Не точно. — Героят на книгата беше прогонен принц, който станал защитник на потиснат град и помогнал за вдигането на бунт. Възлюбената му дама беше съпруга на тиранина, управляващ града — жесток човек, в крайна сметка загинал в схватка с мечове със смелия принц.

— Навярно не — каза Гидиън. — Някои обаче може да не я приемат по този начин. Тя би могла да им даде идеи и да ги изкуши да пробват нещо разпътно.

Бяхме излезли от сърцето на Констанси и сега вървяхме през горичка от покрити със сняг борове.

— Значи просто се отървавате от всичко, което евентуално може да ги накара да помислят да извършат нещо нередно? Хората нямат нужда от пример, за да тръгнат по лош път. Могат да го направят и сами.

— О, знам. Но има някои, на които никога не биха им хрумнали опасни идеи без чужда намеса. Като се заобикаляме само с най-добро поведение, това предотвратява отклоняването от правия път и показва на хората, че е възможно да се живее праведно.

Звучеше толкова мило и разумно и затова ми беше трудно да излея гнева си върху него. Освен това днес беше облечен в нюанс на сивото, който подчертаваше синия цвят на очите му. Щеше почти да е разсейващо, ако не бях толкова ядосана заради Ванеса.

— Всички реагират пресилено — настоях. — И наистина е потискащо, че тук не можете да четете художествена литература.

— Можем. Всъщност има малка сбирка от приемливи книги с истории, които са в пълно съответствие с убежденията ни.

— Сигурно е много малка сбирка.