Смърт във Виена

Той слезе от таксито близо до държавната опера и извървя краткото разстояние до тясната уличка, наречена „Вайхбурггасе“. Изглежда, никой не го бе следил, макар да знаеше от опит, че е почти невъзможно да бъдат разкрити умелите наблюдатели. Той влезе в малък хотел. Като видя израелския му паспорт, портиерът направи гримаса на съчувствие и прошепна няколко мили думи за „ужасната бомбена експлозия в Еврейския квартал“. Габриел, играещ ролята на Гидеон Аргов, поговори няколко минути с него на немски, преди да се изкачи по стълбите до стаята си на втория етаж. Подът й бе дървен, с цвят на пчелен мед, а френският прозорец гледаше към потъналия в мрак вътрешен двор. Габриел пусна пердетата и остави чантата си върху леглото. Преди да излезе, той постави нишка на касата на вратата, така че да разбере дали е влизано в стаята по време на отсъствието му.

После се върна във фоайето. Портиерът се усмихна, сякаш не се бяха виждали от години, а не отпреди пет минути. Навън бе завалял сняг. Габриел тръгна по тъмните улици на Инере Щат, проверявайки дали някой не го следи. Спираше пред витрините на магазините, за да погледне през рамо, мушна се в една телефонна кабинка и се престори, че говори, докато оглеждаше внимателно околността. От вестникарската будка си купи един „Ди Пресе“, след това, стотина метра по-надолу, го хвърли в кошче за боклук. Най-накрая, убеден, че не е следен, влезе в станцията на метрото на Щефансплац.

Нямаше нужда да се взира в силно осветените карти на виенската транспортна мрежа, защото я знаеше наизуст. Купи си билет от един автомат, мина през въртящата се преграда на входа и се насочи към перона. Качи се във вагона и запомни лицата на хората около себе си. След пет спирки, на „Вестбанхоф“, се прехвърли на пътуващия на север по линия №6 влак. Виенската общинска болница имаше своя собствена спирка. Ескалаторът бавно го изкачи до покрития със сняг квадратен вътрешен двор, който се намираше на няколко крачки от главния вход на „Вехрингер Гюртел“ 18–20.

Болницата заемаше този парцел в западната част на Виена от над триста години. През 1693 г. император Леополд I, разтревожен от мизерното състояние на града, бе наредил да се построи Дом за бедните и инвалидите. Век по-късно император Йосиф II бе преименувал сградата на Общинска болница. Старата постройка бе запазена — няколко улици по-нататък, на Алзерщрасе, но около нея вече бе израснал модерен университетски болничен комплекс, който обхващаше няколко карета от сгради. Габриел го познаваше добре.

Един служител от посолството стоеше на портала под надпис, който гласеше: Saluti et Solatio Aegrorum14. Беше дребен и на вид нервен дипломат на име Зви. Той се ръкува с Габриел и след като прегледа набързо паспорта и визитната му картичка, изрази своите съболезнования за смъртта на двете му колежки.

Двамата влязоха в главното фоайе. На кушетка в единия му край, със събрани крака и шапка върху колената, седеше само един старец с рядка бяла брада. Приличаше на пътник, който чака влак с голямо закъснение. Той си говореше сам. Когато Габриел мина край него, старецът погледна нагоре и очите им за кратко се срещнаха. След това Габриел влезе в чакащия асансьор и старикът изчезна зад двойната плъзгаща се врата.

Когато вратите се отвориха на осмия етаж, Габриел бе посрещнат от успокояващата гледка на висок рус израелец в двуреден костюм, с миниатюрна слушалка в ухото. На входа на интензивното отделение стоеше втори охранител. Третият — дребен, тъмнокос и облечен в лошо ушит костюм — стърчеше пред вратата на стаята, в която бе настанен Ели. Той се дръпна, за да може Габриел и дипломатът да влязат. Габриел спря и попита защо не е бил претърсен.

— Вие сте със Зви. Няма нужда да ви претърсвам.

Габриел вдигна ръце.

— Претърсете ме.

Охраняващият кимна в знак на съгласие. Габриел разпозна рутинното претърсване. Беше изпълнено по устав. Претърсването с разкрачени крака беше по-досадно от необходимото, но сам си го бе изпросил. Когато процедурата свърши, той каза:

— Претърсвайте всеки, който влиза в тази стая.

Зви наблюдаваше цялата сцена. Очевидно вече не вярваше, че мъжът от Йерусалим беше Гидеон Аргов от „Разследвания и справки за събития по време на войната“. На Габриел обаче не му пукаше. Приятелят му лежеше безпомощен от другата страна на вратата. По-добре беше да нервира някого, отколкото да го остави да умре от добродушие.

Той последва Зви в стаята. Леглото беше зад стъклена преграда. Пациентът не приличаше много на Ели, но в този момент Габриел не се изненада от това. Както повечето израелци, той бе виждал какви поражения може да нанесе на човешкото тяло една бомба. Лицето на Ели беше скрито зад дихателна маска, очите му бяха превързани с марля, а цялата му глава беше обинтована. Видимите участъци от бузите и челюстта му носеха белезите от избухналото в лицето му стъкло.