Annotation
В Роузууд новинарските ванове дебнат край всяка ограда, а агентите на ФБР тропат на всяка порта — и всичко това заради четири красиви лъжкини, които просто не знаят как да станат добри. Спенсър, Хана, Емили и Ариа цяла година крият убийствени тайни… такива неща, за които може да ги тикнат в затвора, стига само А. да си отвори устата.
Което А. и прави.
Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната.
От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
Сара Шепард
Великата и всемогъща Али
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
Благодарности
Информация за текста
notes
1
2
3
4
Сара Шепард
Смъртоносно
Великата и всемогъща Али
Спомняте ли си, когато научихте думата
Четири красиви момичета от Роузууд също искаха да са всемогъщи. Но във всевиждането и всезнаенето има една тънкост — понякога незнанието е по-безопасно. Защото колкото повече се доближават до истината за случилото се в онази съдбовна нощ в Поконос, когато Алисън Дилорентис едва не ги уби и след това изчезна, толкова по-опасен става животът им.
В една мразовита февруарска нощ, на уединения, горист път в планината Поконо беше толкова тихо, че от километри можеше да се чуе как пука съчка, как някой се киска пискливо или диша тежко. Но по това време на годината там нямаше никой, затова Алисън Дилорентис изобщо не се чувстваше притеснена, докато тя и четирите момичета, които почти не познаваше, стояха в тъмната спалня на втория етаж в семейната вила. Стените може да бяха тънки, прозорците недобре уплътнени, но наблизо нямаше никой, който да чуе писъците на момичетата. Само след няколко кратки минути Емили Фийлдс, Спенсър Хейстингс, Ариа Монтгомъри и Хана Мерин щяха да са мъртви.
Али умираше от нетърпение.
Всичко беше подготвено. През изминалата седмица Али бе завлякла невинния Иън Томас, който отдавна бе мъртъв, в една от спалните на втория етаж на къщата и го беше скрила в килера. По-рано през деня беше стоварила изпадналата в безсъзнание Мелиса Хейстингс, някогашното гадже на Иън, до подпухналия му труп. Беше си набавила бензин, кибрит, дъски и пирони и се беше обадила на съучастника си, за да му каже точния час и да уточнят последните подробности. И сега, най-накрая, беше убедила Спенсър, Ариа, Хана и Емили да дойдат в къщата, и ги беше отвела в същата спалня на втория етаж, където беше скрила Иън и Мелиса.
А сега стоеше пред момичетата с ръце на хълбоците, и ги гледаше как си мислят, че тя е старата им приятелка Алисън, момичето, което бяха обичали, макар че в действителност „Алисън“, която те познаваха, беше сестрата на Алисън Кортни. Тя беше заела мястото на истинската Алисън, изпращайки близначката си в клиника за душевноболни, и бе завзела живота й.
— Ще ми разрешите ли да ви хипнотизирам отново, заради доброто старо време? — попита тя, дарявайки ги с очарователната си, умоляваща усмивка. Знаеше, че ще се съгласят.
И те наистина се съгласиха. Али се опита да прикрие въодушевлението си, когато те затвориха очи. Започна да брои обратно от сто, обикаляйки из малката спалня, като се ослушваше за звуците от първия етаж. Незабелязан от останалите, младежът се беше промъкнал в къщата само няколко минути по-рано. Точно в този момент той разливаше бензина, заключваше вратите и заковаваше дъски на прозорците. Всичко това беше част от плана.
Али продължи да брои с успокояващ, приспивен глас. Момичетата застинаха по местата си. Когато Али почти преброи до едно, тя се измъкна от стаята, заключи вратата отвън и пъхна в процепа под нея едно писмо. После се спусна на пръсти по стълбите и започна да рови из джобовете си. Пръстите й напипаха късметлийския кибрит. Тя драсна една клечка и я пусна на пода.