Смъртоносно

На игрището децата се качваха на сцената и взимаха дипломите си под гръмотевичните аплодисменти. Спенсър се качи в колата и затръшна вратата. Мелиса запали двигателя и се изстреля от паркинга по за щастие абсолютно празната улица.

— За нула време ще стигнем там — каза тя, вперила поглед в пътя.

Докато директорът Апълтън произнасяше името на Чейси Бледсоу, Спенсър набра 911.

— Една приятелка смята да скочи от покрития мост в Роузууд — извика тя на диспечерката. — Веднага изпратете линейка!

Мелиса излезе от училищната алея. След това Спенсър набра Ариа и Хана; не искаше да губи ценно време да ги търси на игрището. Хана вдигна на второто позвъняване. Спенсър можеше да чуе аплодисментите през слушалката.

— Трябва да отидем на покрития мост — извика тя. — Емили е загазила.

— Какво имаш предвид? — попита Хана.

— Не знам. — Спенсър прехапа устната си. — Мисля, че трябва да отидем при нея. Намери Ариа и да се видим там, чу ли?

— Ясно — отвърна бързо Хана и затвори.

Мелиса направи бесен завой и стрелна с поглед Спенсър.

— Ами ако стигнем твърде късно?

Спенсър загриза усилено нокътя на палеца си.

— Не знам.

Колата продължи с бясна скорост по околния път, който водеше до моста; тя прелиташе покрай една кравеферма, обширно имение, обградено от огромна поляна и изискан ресторант, който се помещаваше в стара плевня. Когато им остана да преодолеят само още един хълм, Спенсър погледна напред към пътя, а след това се обърна назад.

— Защо не чувам сирена на линейка? — произнесе тя на глас.

— Тъкмо си мислех същото нещо — промърмори Мелиса. След това натисна здраво педала за газта. — Всичко ще бъде наред — произнесе гневно тя. — Ще стигнем навреме.

Взеха последния завой. Моля те, не скачай — не спираше да повтаря наум Спенсър, а стомахът й се свиваше болезнено. — Моля те, моля те, моля те, Ем, не скачай.

Ръждясалият, покрит с графити мост се появи пред тях. Никъде не се виждаха полиция или линейки. Веднага щом Мелиса спря край пътя, Спенсър изскочи от колата и се затича към малкия перваз, който ограждаше моста. Надникна от лявата страна, после от дясната. Не се виждаше никой.

— Емили? — Със свито гърло Спенсър погледна към буйната река, очаквайки да види проблясъци от червеникавозлатистата коса на Емили в бързеите.

След това с рев се появи колата на Ариа и двете с Хана изскочиха от нея и хукнаха към моста.

— Ето я! — извика Ариа. От моста стърчеше една дъска. Емили се намираше зад нея. Вятърът развяваше косата й около лицето. Бузите й бяха изцапани от сълзите. Тя се наведе над водата, дишайки тежко.

— Емили! — изпищя Спенсър. — Недей!

Емили ги погледна и лицето й се сгърчи.

— Оставете ме на мира. Трябва да го направя.

— Не, не трябва! — изпищя Хана, разплакана.

Емили се взря обезверено в бързеите.

— Никой не ме иска. Семейството ми иска да съм мъртва.

— Те просто са разстроени — извика настоятелно Спенсър. — Не го искат наистина.

Емили притисна ръце към очите си.

— Нима вие не сте си мислили за това, момичета? И без това все едно сме мъртви. По-добре да сложим край.

Спенсър се спогледа ужасено с останалите.

— Не виждаш ли какво става? — проплака Хана. — Али натопи всички ни. Тя изпрати онези самоубийствени бележки на нашите приятели и семейства, като изкара нещата така, сякаш наистина искаме да се убием. Всичко е пределно ясно, Ем.

Емили сви рамене.

— И какво? Това не променя нищо.

— Напротив, променя! — Хана заудря с юмруци по стената на моста. — Месеци — години наред — позволяваме на Али да ни манипулира. Позволихме й да ни накара да си мислим, че хора, които обичаме, са А. Ариа изгуби Ноъл заради това. А Спенсър заподозря майка си, забрави ли? Сега Али използва силата на внушението, за да ни накара да си мислим, че трябва да се самоубием — и ние отново й позволяваме. Наистина ли ще я оставиш да ти повлияе така?

Емили погледна към Хана.

— Но защо ще иска да извършим самоубийство? Тя вече спечели, като направи така, че да ни изпратят в Ямайка.

— Може би се притеснява, че ще ни оправдаят — извика Спенсър към моста. — А може би се притеснява, че ще продължим да разследваме и от затвора и така ще я разкрием. А по този начин се подсигурява. Ще умрем от собствените си ръце. Дори няма да се наложи да помръдне и пръст.

Брадичката на Емили потрепери.

— Не знам дали в думите ти има смисъл. Как ще можем да я разследваме от Ямайка?

— Аз ще помагам! — извика Мелиса. — Ще направя каквото трябва!

Спенсър я погледна признателно, след което отново се обърна към Емили.

— Имаме нужда от теб, Ем. Трябва да се държим заедно, ако искаме да победим А.

Емили здраво стисна очи, изпълнена с емоции.

— Момичета…

— Моля те! — извика Спенсър.

Внезапно, най-после, в далечината се чу вой на сирени. Една линейка спря до брега и няколко парамедици изскочиха от нея.

— Къде е тя? — извика един от тях, млад мъж с набола брада.

— Ето я! — Мелиса посочи към перваза.