Снежен крах

— Каква е крайната ви цел? Както знаете, всички сме забъркани в това, така че можете да споделите мислите си с мен.

— Бих предпочел малко повече дискретност в този случай…

— Твърде късно е за това, Хиро — обажда се друг глас. Хиро се обръща — това е Чичо Енцо, въведен през вратата от момичето на рецепцията — изумителна италианка. Само на няколко крачки зад него вървят дребен азиатски бизнесмен със служителка-азиатка.

— Позволих си волността да им се обадя, когато пристигнахте — обяснява Нг, — така че да можем да си проведем едно съвещание.

— За мен е удоволствие — казва Чичо Енцо и се покланя леко на Хиро.

Хиро му връща поклона.

— Наистина съжалявам за колата, господине.

— Забравили сме я отдавна — отвръща Чичо Енцо.

В стаята вече е влязъл и ситният азиатец. Хиро най-сетне го разпознава. Това е човекът на снимката, висяща във всеки Голям Хонконг на господин Ли по света.

Навсякъде — представяния и поклони. Изведнъж в офиса се материализират няколко допълнителни стола и всеки си придърпва по един. Нг излиза иззад бюрото си и сядат в кръг.

— Нека съкратим преследването, защото доколкото схващам, твоето положение, Хиро, може би е по-рисковано от нашето — казва Чичо Енцо.

— Правилно сте го разбрали, господине.

— Всички ние бихме искали да знаем какво, по дяволите, става — обажда се господин Ли. Английският му е почти лишен от китайски акцент. Явно умилителният му глуповат публичен образ е просто фасада.

— Какво сте схванали досега от всичко това?

— Това-онова — отвръща Чичо Енцо. — А ти?

— Почти всичко — заявява Хиро. — Веднъж да поговоря с Хуанита, и ще знам и останалото.

— В такъв случай ти притежаваш много ценни сведения — казва Чичо Енцо. Той бърка в джоба си, вади хиперкарта и я подава на Хиро. На нея пише:

ДВАДЕСЕТ И ПЕТ МИЛИОНА

ХОНКОНГСКИ ДОЛАРА

Хиро се пресяга и поема картата.

Някъде по земята два компютъра си разменят взривове от електронен шум и парите се преливат от сметката на Мафията в сметката на Хиро.

— Ти измисли как да ги разделите с Уай Ти — казва Чичо Енцо.

Хиро кима. „На бас, че ще измисля.“

56

— Тук на Сала съм и търся една програма — програма-лекарство, ако бъдем точни — написана преди пет хиляди години от шумерски персонаж на име Енки, хакер-невролингвист.

— Какво означава това? — пита господин Ли.

— Означава човек, способен да програмира съзнанието на другите хора с вербален поток от данни, известен като нам-шуб.

Лицето на Нг е напълно безизразно. Той отново дръпва от цигарата, издишва дима високо над главата си като гейзер и го гледа как се стеле по тавана.

— Какъв е механизмът?

— В главите ни съществува два вида език. Онзи вид, който използваме сега, е придобит. Той оформя модел в мозъка ни, докато го учим. Но съществува и език, който е базиран в дълбинните структури на мозъка и е общ за всички. Тези структури се състоят от основни нервни вериги, които трябва да съществуват, за да позволят на нашия мозък да научава по-висшите езици.

— Лингвистична инфраструктура — обажда се Чичо Енцо.

— Да. Предполагам, че „дълбинна структура“ и „инфраструктура“ означават едно и също. Както и да е, при необходимите условия ние можем да достигнем до тези части на мозъка. Глосолалията — говоренето „на езици“ — се получава в резултат на това. Тогава дълбинните лингвистични структури се включват към езиците ни и заговорват, надделявайки над по-висшите лингвистични функции. Което ще рече, че някой, който знае нужните думи, може да изговаря думи, или да ви показва визуални символи, които проникват отвъд всичките ви защити и попиват направо в мозъчното ви стебло. Също като кракер, който прониква в компютърна система, заобикаля всички мерки за сигурност и се включва в ядрото, а това му дава възможност да упражнява абсолютен контрол над машината.

— В тази ситуация собствениците на компютъра са безпомощни — вмята Нг.

— Точно така. Защото те имат достъп до машината на по-високо ниво, което в случая е прегазено. В същия смисъл, когато хакер-невролингвист навлезе в дълбинните структури на мозъка ни, не можем да го изхвърлим, защото дори не можем да контролираме собствения си мозък на такова първично ниво.

— Това какво общо има с някаква си глинена плочка на „Ентърпрайз“? — пита господин Ли.