Снежен крах

Няколко минути по-късно те стигат на място, където поясът е пресечен от широка улица, преминаваща точно по средата на Сала, където са големите кораби — Ядрото. Най-близкият е нипонски товарен кораб — нисък, с плоска палуба и висок мостик, натоварен със стоманени товарни контейнери. Целият е омотан в паяжина от въжени стълби и самоделни стълбички, които дават възможност на хората да се покатерват в този или онзи контейнер. В много от тях горят лампи.

— Жилищен блок — шегува се Трани, щом забелязва интереса на Хиро. После тръсва глава, подбелва очи и прокарва палец по пръстите си. Очевидно този квартал е много тузарски.

Хубавата част на пътуването свършва, когато забелязват няколко бързи лодки да излизат от един мрачен, опушен квартал.

— Виетнамска банда — пояснява Трани. Полага длан върху дланта на Хиро и леко, но твърдо я избутва от регулатора на външния мотор. Хиро ги оглежда на екрана на радара. Двама от тези имат малки калашници, но повечето са въоръжени с ножове и пистолети и очевидно чакат с нетърпение близкия контакт лице в лице. Тези в лодките, разбира се, са пеоните. По-важните на вид типове са застанали по края на квартала, пушат и гледат. Двама са „антенки“.

Трани форсира мотора и завива към една разпиляна махала от слабо свързани помежду си арабски лодки, маневрира в мрака, като от време на време полага длан на главата на Хиро и леко я натиска надолу, за да не закачи някое въже с врата си.

Когато излизат от арабската флотилия, виетнамската банда вече не се мярка. Ако това ставаше посред бял ден, гангстерите щяха да ги проследят по парата от „разум“. Трани ги вкарва в една средно голяма улица сред струпване от рибарски лодки. По средата на района седи стар траулер — режат го за скрап. Факлите осветяват черната водна повърхност наоколо. Но повечето работа се осъществява с чукове и студени длета, излъчващи отвратителен шум над плоската кънтяща вода.

— У дома — усмихва се Трани и посочва две вързани заедно лодки-къщи. Тук лампите още горят, двама са излезли на палубата и пушат дебели самоделни пури. През прозорците се вижда как няколко жени работят в кухнята.

Докато се приближават, типовете на палубата изправят гърбове, оглеждат ги, вадят револверите от поясите. Но после Трани пуска една радостна тирада на тагалог16 и всичко се променя.

Трани получава подобаващото посрещане на Блудния син: плачове, истерични дебелани, тайфа хлапета, наскачали от хамаците си, които си смучат палците и скачат нагоре-надолу. По-възрастни мъже, които се усмихват лъчезарно и показват големи процепи и черни петна по усмивките, го гледат, и му кимат, и сегиз-тогиз го прегръщат.

А в края на навалицата, далеч в мрака, е застанал още един от „антенките“.

— Влизай и ти! — подканва го една от жените, около четирийсетгодишна, на име Юнис.

— Добре съм си — отвръща Хиро. — Не искам да ви се натрапвам.

Превеждат думите му и те се понасят като вълна по около осемстотин деветдесет и шест филипинци, събрали се тук. Изявлението му е посрещнато с краен потрес. Да се натрапва ли? Немислимо! Глупости! Как смееш да ни обиждаш така?

Един от онези с пролуките в зъбите, дребничък старец, вероятно ветеран от Втората световна, скача на люлеещата се лодка, залепва на пода като гущер, прегръща Хиро през раменете и набутва в устата му джойнт.

Изглежда солиден. Хиро му се обляга.

— Компадре, кой е тоя с антената? Приятел ли ти е?

— Тц — прошепва дядото. — Той е гъз. — А после драматично долепя показалец до устните и казва „шшшт“.

54

Всичко е в очите. Наред с махането на белезници, прескачането на бетонни бариери и отблъскването на перверзници, това е едно от най-типичните Куриерски умения: да се разхождаш там, където не ти е мястото, без да привличаш подозрения. Прави се, като не поглеждаш никого. Дръж очите си вперени право напред без значение какво става, не ги разтваряй прекалено широко, не изглеждай напрегнат. Това и фактът, че тя току-що дойде тук с един тип, от когото всички се страхуват, я превежда през контейнерите към рецепцията.

— Трябва ми терминал за Улицата — казва тя на човека на рецепцията. — Може ли да го запишете на сметката на моята стая?

— Да, госпожо — отвръща човекът на рецепцията. Няма нужда да я пита в коя стая е. Целият се разтапя в усмивки, самото уважение е. Това не ти се случва често, като си Куриер.

Връзката с Гарвана наистина можеше да й хареса, ако не беше фактът, че той е мутант-убиец.

55

Хиро излиза от тържествената вечеря в чест на Трани доста рано, измъква Разума от надуваемата лодка на предната палуба на лодката-къща, отваря го и включва персоналния си компютър към биоса му.

Разумът се зарежда без проблеми. Това и трябва да се очаква. Трябва също да се очаква и че по-късно, вероятно когато Разумът най-много му трябва за работа, той пак ще получи срив така, както правеше с Рибешкото око. Той може да го изключва всеки път, когато повтори този номер, но в хода на битка това е неприятно, а и не е онзи тип решение, което би възхитило един хакер. Много по-разумно би било просто да премахне бъга.