Снежен крах

Той се вцепенява за минута-две и диша плитко, докато тя прониква с език навътре и когато най-после го напъхва в слуховия му канал, той подскача и изсумтява като уцелен с харпун. Вдига я от крака си и ритва стола толкова здраво, че той се удря в стоманената стена на контейнера. Тя усеща как пада по гръб на футона, минава й през ума, че той може да я смачка под себе си, но той прехвърля цялата си тежест на лактите и отпуска само долната част на тялото си, което се врязва изведнъж в нейното и отново изпраща мълния от наслада нагоре по гърба и надолу по краката й. Бедрата и прасците й са твърди и стегнати, все едно са ги напомпали с мъзга — тя не може да ги отпусне. Той се обляга на единия лакът, разделя за миг телата им, полага устните си върху нейните, за да поддържа контакта, езикът му изпълва устата й и я задържа с него, докато разкопчава закопчалката на врата й и разтваря ципа чак додолу, до чатала. Сега ципът е разтворен и разкрива голямо V от кожа, започващо от раменете й. Той отново ляга върху нея, сграбчва с две ръце краищата на комбинезона, смъква го, притиска ръцете й отстрани и напъхва топката от плат и подплънки под кръста й, така, че тя се извива в дъга. После се намества между стегнатите й бедра — всички тези скейтърски мускули, напрегнати докрай — а дланите му бръкват под комбинезона и отново стисват дупето й. Този път чувства горещата му кожа по своята — сякаш е седнала върху гореща смазана решетка и цялото й тяло се стопля от това.

Има нещо, което би трябвало да си спомни в този миг. Нещо, за което трябва да се погрижи. Нещо важно. Едно от онези отегчителни задължения, които винаги изглеждат толкова логични, когато мислиш абстрактно за тях, а в такива моменти изглеждат така излишни, че дори не ти хрумва за тях.

Май има нещо общо с предпазването от забременяване или нещо такова. Но Уай Ти е безпомощна от страст и затова си има извинение. Започва да се гърчи и да рита с коленете, докато крачолите на комбинезона и гащите й не се изхлузват чак до глезените.

Гарвана се съблича напълно гол за има-няма три секунди. Изхлузва ризата си през главата и я захвърля, изскача от панталоните и ги изритва на пода. Кожата му е гладка като нейната — като кожата на бозайник, плуващ през морето, но е горещ, а не студен като риба. Тя не вижда кура му, но и не иска — какъв е смисълът, нали така?

И тя прави нещо, което никога не й се е случвало преди: свършва веднага щом той прониква в нея. Все едно мълния се изстрелва от средата по долната страна на напрегнатите й крака, по гръбнака, в зърната на гърдите й. Тя вдишва въздух, докато всичките й ребра не изпъкват под кожата, и надава крясък. Раздиращ крясък. Гарвана сигурно е оглушал. Негов си проблем, мамка му.

Тялото й се отпуска. Неговото също. Сигурно е свършил в същия миг. Лошо няма. Рано е, а излизането в морето накара Гарвана да се разгони като пръч. За по-късно тя очаква повече издръжливост.

Точно в момента е доволна да лежи под него и да всмуква топлината на тялото му. Студено й е от дни. Стъпалата й все още са студени и висят във въздуха, но това само кара останалата част от нея да се чувства много по-добре.

И Гарвана изглежда доволен — което не е характерно за него. Блаженство ли! Повечето пичове вече да са започнали да прехвърлят каналите по телевизията. Не и Гарвана. Той би бил доволен да лежи тук цяла нощ и да диша нежно във врата й. Всъщност е заспал направо върху нея — както правят жените.

И тя придремва. Лежи там минута-две, а всички тези мисли се въртят из главата й.

Мястото си го бива. Като средна ръка бизнес хотел в Долината. Тя си нямаше представа, че на Сала съществуват подобни неща. Но тук също има богати и бедни като навсякъде другаде.

Когато стигнаха до едно определено място по пътя, недалеч от първия от големите кораби на Ядрото, един въоръжен страж им препречи пътя. Пусна Гарвана да мине, а Гарвана взе със себе си Уай Ти — водеше я за ръка и стражът я изгледа, но не каза нищо. Почти цялото му внимание бе съсредоточено върху Гарвана.

После пътят стана много по-хубав. Беше широк като дъсчената пътека на крайбрежието, но не толкова гъмжащ от китайски баби, понесли гигантски вързопи на гърба си. И не миришеше толкова много на лайна.